Черният лешояд се завръща в Източните Родопи

Черният лешояд – най-голямата и тежка граблива птица в Европа – се завърна в българската част на Източните Родопи след като 17 птици бяха транспортирани от Испания.

Това обяви Фондация По-Диви Родопи.

Лешоядите бяха временно настанени в специално изградена адаптационна волиера, където ще прекарат следващите няколко месеца.

Птиците ще бъдат пуснати обратно в дивата природа тази есен. Очакването на експертите е, че черния лешояд ще загнезди отново в българската част на Родопите, а в по-далечно бъдеще ще се завърне и в останалите бивши гнездовища на Балканите и Европа.

Създаването на колония в България ще подпомогне оцеляването на вида на Балканите, тъй като се очаква да има обмен на птици с последната оцеляла местна  колония от около 25-30 двойки, намираща се в гръцката част на Родопите.

„Ако колонията се развива добре  част от птиците ще се присъединят не само към колонията в Гърция, но и към популациите в Турция и дори в Западна Европа“,  споделя Добромир Добрев от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) – ключов партньор на фондация „По-диви Родопи“.

„Колкото повече са птиците, толкова по-голяма е вероятността връзките между отделните популации да се възстановят отново. Така се получи с белоглавия лешояд. Това е и нашата надежда”, допълва Добромир.

В миналото черните лешояди са обитавали цяла Евразия. Подобно на много видове лешояди историческият им обхват постепенно се свива и фрагментира, защото  лешоядите са обект на множество заплахи. Част от опасностите, които ги съпровождат са отравяне, загуба на местообитание, намаляване на хранителната наличност и инциденти с електропроводи.

Днес популацията на европейските лешояди е разделена на две. По-голямата се намира в Западна Европа, има и друга съвсем малка и изолирана популация на Балканите. „На много места лешоядите са изчезнали от картата на Европа“, споделя Дели Сааведра, регионален ръководител в Rewilding Europe.

„В най-тежкия за вида период броят им наброява eдва 200 двойки в Испания. Всички останали европейски популации, с изключение на една малка колония в Гърция с около 25-30 двойки, са изчезнали“, обяснява Сааведра.

Негативната тенденция се променя през 70-те години на миналия век. Тогава започва постепенното възстановяване на няколко вида лешояди. Испания може да се похвали със стабилна популация от 2500 гнездящи двойки.

От тази популация години наред се извършват успешни реинтродукции в Пиринеите, планината Севените във Франция и Френските Алпи. През 2018 г. лешоядите бяха повторно интродуцирани в Стара планина, а сега в Източните Родопи бяха реинтродукция 9 мъжки и 8 женски птици. Всичко това увеличава възможността разделените популации да бъдат свързани отново.

Новият дом на лешоядите

Родопите предлагат едни от най-добрите местообитания в Европа за грабливи птици. В този rewilding район вече успешното бяха реинтродукция  и редица копитни животни, сред които  благородни елени, елени лопатар, бизони, каракачански коне и коне Коник, а в тези диви планини оцеляват и вълци, чакали, лалугери.

Връщането на лешоядите в Родопите е дългогодишно начинание. То започва с програма LIFE на Европейската общност (LIFE Vultures) през 2016 г., която работи за идентифициране и намаляване на  смъртността на лешоядните птици, насърчаване на прехода от оловни към безоловни патрони, постепенно подобряване на местната хранителна база и намаляване на риска от сблъсъци с електропреносната мрежа чрез обезопасяване на електропроводи.

В същото време бяха положени усилия за образоване на хората за опасностите от отровата и засилване на местното правоприлагане. Екип за борба с отровите от години патрулира в Източни Родопи. Програмата е успешна и днес Родопите се готови за завръщането на черните лешояди.

Дълият път

Сред дълга подготовка дойде време за пристигането на първите птици от Испания. Птиците са получени от испанската неправителствена организация GREFA (Grupo de Rehabilitación de la Fauna Autóctona), която  от години работи за спасяването и рехабилитацията на пострадали диви птици. GREFA предостави общо 17 черни лешояди, 4 от които са размножавани в центъра, а останалите 13 са диви птици, които са били спасени и лекувани след инциденти.

Тяхното 3300-километрово пътуване през почти цяла Европа отне три дни. To завърши след като птиците бяха внимателно пренесени в индивидуални кутии за превоз и транспортирани  до тайно място в отдалечен ъгъл на Родопите.

През следващите няколко месеца лешоядите ще обитават и ще хранят във специално изградена волиера за адаптация (финансирани с безвъзмездна помощ от LUSH). През това време птиците трябва да свикнат с новия си дом о обкръжение. В противен случай съществува вероятност лешоядите могат да отлетят обратно в Испания.

Родопската волиера е разположена на хребет с гледка към заобикалящите гори, където са издигнати изкуствени гнезда върху дъбови и борови дървета.

Черните лешоядите гнездят в колонии, понякога на скали, но по-често върху върховете на дърветата. Целта е тези изкуствени гнезда да възпроизведат естествена колония и да насърчат птиците да останат в района.

Гнездата представляват огромни конструкции, всяко гнездо с размерите на двойно легло, изградено от клони и декорирано с листа, мъх и треви. Към декорацията се добавя и бяла боя, която наподобява изпражнения на лешояди.

През следващите няколко месеца деветте мъжки и осем женски птици ще обитават и ще хранят в специално изградена волиера за адаптация. През това време птиците трябва да свикнат с новия си дом и обкръжение. Волиера е разположена на хребет с гледка към заобикалящите гори, където са издигнати изкуствени гнезда върху дъбови и борови дървета.

Черните лешоядите гнездят на колонии, понякога на скали, но най-често на дървета. Целта е тези изкуствени гнезда да възпроизведат естествена колония и да насърчат птиците да останат в района. Гнездата представляват огромни конструкции с размерите на двойно легло, изградено от клони.

Бъдещи надежди

Черните лешояди започват да се размножават едва след като достигнат 5 или 6-годишна възраст, след което снасят едва едно яйце годишно. Размножителният успех може да е висок, ако останат необезпокоявани. Индивидите, които ще бъдат пуснати в Родопите тази есен ще се нуждаят от допълнителни бройки, за да може да се създаде стабилна популация.

Смята се, че през следващите десет години ще може да се добавят още няколко индивида като част от текущата програма. С разрастването на колонията се очаква българските птици да се смесят с малкия брой черни лешояди, оцелели в гръцката част на Родопите.

„Надяваме се, че дългата и ползотворна работата между GREFA, Българското дружество за защита на птиците и фондация „По-диви Родопи“ и дългият път на тези испански черни лешояди, ще се превърнат в вдъхновяващ пример за възстановяването на биоразнообразието в България и Европа“, коментира Ернесто Алварес, президент на GREFA.

Екипът на Фондация По-Диви Родопи би искал да изрази и своята благодарност и признателност към екипа на Спасителен център за диви животни на Зелени Балкани в Стара Загора за оказаното съдействие и доброто сътрудничество.

Източник: Фондация По-Диви Родопи