Общините ще съдействат за разширяване на мрежата от зарядни станции за електромобили

НСОРБ, Електроенергиен системен оператор ЕАД, Българска браншова камара на енергетиците и Българска асоциация електрически превозни средства, Индустриален клъстер “Електромобили” и Асоциация на собствениците на електромобили в България подписаха 5-годишен меморандум, чиято цел е да обедини усилията на страните в изграждането на адекватна инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства на територията на страната.

Използването на преносната мрежа и елементите на техническата инфраструктура, собственост на ЕСО ще дадат възможност за изграждане на зарядни станции за електрически автомобили във всяка точка на страната.

Партньорите по споразумението ще съдействат за провеждане на активен диалог с публичните институции за ускоряване на процедурите по предоставяне на разрешения и учредяване на права, необходими за изграждането на зарядни точки върху държавна или общинска собственост, както и за преминаване през държавна или общинска собственост.

Липсата на достатъчно зарядни станции за електрически превозни средства вече се очертава като проблем пред подмяната на автопарка на дружествата, ангажирани с градския транспорт, обърна внимание председателят на УС на НСОРБ Даниел Панов.

Той изрази надежда, че обединяването на заинтересованите организации ще помогне за преодоляване на редица административни и процедурни затруднения, които срещат както потенциалните инвеститори, така и общините, които проявяват интерес към развитие на мрежата.

По негово предложение предстои да бъде изготвена пътна карта, която да фокусира усилията на партньорите по споразумението и да очертае етапите за постигане на реален напредък за по-ускорено изграждане на инфраструктура за зареждане на електромобили.

Страните по меморандума ще обединят усилията си за предоставяне на експертни становища пред публичните институции при избора на подходящи места за паркиране в центровете, междуградските пътища и в жилищните квартали и при обособяване на специализирани места за зареждане на електрически превозни средства.

Същността на проблема

Съществуващата в момента инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства не способства за разширяване на пътуванията в ЕС, се казва в Доклад на Европейската сметна палата от май 2021 г. Въпреки нарастващия брой зарядни станции в страните от Съюза, тяхното неравномерно разпределение е пречка пред развитието на екологичния електротранспорт.

Наличието на зарядни станции е различно в отделните държави, платежните системи не са хармонизирани с минимални изисквания и липсва подходяща информация за потребителите, се посочва в доклада, като това са  едни от основните пречки за пътуване с електрически превозни средства.

Тъй като все още не е направен цялостен анализ на съществуващата инфраструктура, Комисията не може да гарантира, че финансирането от ЕС отива там, където е най-необходимо.

ЕС все още е далеч от постигане на целта, заложена в рамките на Зеления пакт, за един милион зарядни станции до 2025 г. и не разполага с цялостна стратегическа пътна карта за електромобилността. Сметната палата отправя редица препоръки към Европейската комисия за подобряване на публично достъпната инфраструктура за зареждане в целия ЕС.

С обявения през декември 2019 г. Европейски зелен пакт ЕС се стреми да намали емисиите на парникови газове от транспорта с 90 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г. Съществен елемент от намаляването на емисиите от автомобилния транспорт е преходът към алтернативни горива с по‑ниски въглеродни емисии. От тях най-често срещаният нов източник е електроенергията, особено за пътническите автомобили.

Зеленият пакт предвижда приблизително 13 млн. превозни средства с нулеви и ниски емисии по европейските пътища до 2025 г. В своята Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност от 2020 г. Комисията определя междинна цел от най-малко 30 млн. превозни средства с нулеви емисии до 2030 г. и преминаване към автомобилен парк с почти изцяло нулеви емисии до 2050 г.

Все по-голям брой държави членки (сред които Дания, Ирландия, Нидерландия, Словения и Швеция) обявиха планове за забрана на продажбите на автомобили, използващи изкопаеми горива след 2030 г. Извън ЕС, в Норвегия — най-големият пазар на електромобили в света, си е поставила най-амбициозната цел, всички нови леки автомобили и лекотоварни микробуси да бъдат с нулеви емисии още през 2025 г.

Инфраструктурата за алтернативни горива е определена като транснационално предизвикателство в доклана ва ЕСП, но в същото време отделните държави членки не разполагат с необходимите инструменти за постигане на общоевропейска координация.

Въз основа на тези заключения ЕСП препоръчва на Комисията:

• Да предложи минимални изисквания за инфраструктурата за електрическо зареждане в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).
• Да изготви стратегическа и интегрирана пътна карта на ЕС за електромобилността.
• Да извърши анализи на недостига на инфраструктура и финансиране.
• Да използва анализите на недостига на инфраструктура и финансиране и по‑ясни критерии, за да подобри своя подбор на проекти.
• В споразуменията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за проекти да включи клаузи, които да гарантират устойчив и справедлив достъп до съфинансирана инфраструктура.

Средства за финансиране на инфраструктура от зарядни станции за електромобили

Подкрепата за изграждането на инфраструктура за електротранспорт на европейско ниво е предвидена чрез Механизма за свързаност на Европа.

Механизмът за свързаност ще продължи да финансира ключови проекти в областта на транспорта, цифровите технологии и енергетиката, като за периода 2021 – 2027 г. е предвиден общ бюджет от 33,71 милиарда евро.

В последната версия на публикувания План за възстановяване и устойчивост, внесен от МС в ЕК са предвидени инвестиции в пилотна схема за „Зелена мобилност“. Допустимите дейности включват интегриране на нулевоемисионни превозни средства на обществения транспорт (градски и междуселищен) в транспортната система на градовете, изграждане на зарядни станции за превозни средства на обществения транспорт, разработването на ИТС и интегрирани цифрови решения за подобряване на ефикасността и ефективността на обществения транспорт, изпълнение на инфраструктурни мерки за безопасна градска мобилност, насочени към уязвимите участници в движението – пешеходци и велосипедисти, както и разработване/актуализиране на генерални планове за организация на движението.

Общият планиран ресурс е 100 милиона лева с период на изпълнение 2022 – 2026 г.

Отделна реформа в ПВУ е насочена към електрическата мобилност. Основната цел е да се ускори електрификацията на превозните средства в България и тя да е в синхрон както с европейските дългосрочни цели, планове и мерки, така и с тези на българската администрация в посока намаляване на емисиите парникови газове, успешна зелена икономическа трансформация, намаляване замърсяването на въздуха и повишаване на енергийната ефективност.

Планът за възстановяване и устойчивост предвижда в рамките на следващите 6 години страната ни да постигне електрификация на автомобилите до 5% или 100 000 електромобила и да приключи с изграждането на 10 000 публични точки за зареждане на електромобили, 2 000 на междуградската пътна мрежа, 4 000 в централните части на 50 градове и 4 000 в жилищните зони на градовете.

Стъпките за реализация на реформата за развитие на електромобилността в България, които предвижда Планът за възстановяване, са:

1. Министерството на икономиката да бъде определен за национален орган, координиращ политиките за електромобилността в България.
2. Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да изготви анализ за степента на въздействие на автомобилите с двигател с вътрешно горене върху замърсяването на въздуха в централните градски части и да направи предложения за регулации за ограничаването на това въздействие.
3. Комисията за енергийно и водно регулиране да проучи възможността и начините за стимулиране на Електроразпределителните предприятия, така че те да изградят инфраструктурата за 10 000 публични зарядни станции в рамките 5 години.
4. МРРБ да инициира и сформира работна група с представители на Асоциацията на собствениците на електромобили, Индустриален клъстер електромобили и Българската електромобилна асоциация и др., която да има за задача да изготви модел на опростена регулация за поставяне на зарядни станции, който да се прилага от общините.
5. МРРБ съвместно с общините ще изготви регулация за обособяване на места за разполагане на зарядни станции и съответно за паркиране по време на зареждане в междублоковите пространства на 50-те по-големи града в България.
6. Въвеждане на зелени регистрационни номера за електромобили; прекратяване на изискването за електромагнитни тестове за конвертирани електромобили, от автомобили с горивни двигатели.
7. Един от акцентите на планирането в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. е подкрепата на ЕС за изграждането на 1 млн. публично достъпни зарядни точки до 2025 г.