Археолози откриха интересни находки в пещера Чая край Чепеларе

Приключиха археологическите проучвания за 2021 г. на пещара Чая в землището на град Чепеларе, стартирали на 20 септември.

Пещерата е образувана в скален масив от Чепеларската свита. Запазената ѝ дължина е 44 м, ширината ѝ е от 1,90 до 15 м, височината над 3,50 м.

Първоначалните резултати сочат, че оригиналният вход на пещерата и началото на входната галерия с дължина 12 м се е саморазрушила, а общата ѝ дължина е 56 м.

Широчината на каменния разлив открит на терена показва, че първоначалния вход на пещерата е бил с височина около 5-6 м.

Откритите археологически материали върху и във вътрешността на скалното срутище от оригиналния вход показват, че най-вероятно разрушаването е станало в периода XIV – XI в. преди Новата ера.

Откритите керамични фрагменти са от трапезни съдове (чаши, амфори, паници и купи) и кухненски съдове (гърнета и хранилища).

По-голямата част от тях са украсени с врязани линии и насечки, набождания и ямички, инкрустирани и с графитно покритие. Датират от периода на къснобронзовата и ранножелязната епоха.

Откриха се и множество животински кости от различни домашни и диви животни (мечки, говеда, сърни, овце, язовци, диви свине и др.), като близо 90% от тях са със следи от човешка обработка.

Интерес будят и намерените човешки останки със следи от редки малформации. Предстои техния антропологичен анализ за установяването на болестта, която ги е предизвикала.

Според доц. д-р Костадин Кисьов пещерата е свързана с най-ранните тракийски племена населявали Западните Родопи, които въвеждат желязото като основна производствена суровина в края на II – началото на I хил. преди Новата ера.

Най-вероятно в околностите на пещерата съществуват останки от селище и могили от периода XIV – XI в. преди Новата eра, чието издирване ще се извърши през 2022 г.

Проучванията през следващата година ще обхванат както входната галерия, така и основната зала, където се предполага, че нейното обитаване е още от каменно-медната епоха – V – VI хил. преди Новата ера.

Просечена и трасирана беше и пътеката до пещерата, като предстои нейното довършване и поставянето на туристическа маркировка.

Регистрираните селища и могилни некрополи от тази епоха в района на Триград и Чепеларе са разположени в близост до находищата на желязна руда.

Поради близостта на пещерата до родопския град и живописния район, в който се намира, както и уникалността на обекта, амбицията на Община Чепеларе е да превърне пещерното обиталище в туристически обект, както и да обособи екопътека до него.