Одобрен е проектът на Закон за дружествата със специална инвестиционна цел

Правителството одобри проекта на Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация. Със законопроекта се отменя действащия към този момент Закон за дружествата със специална инвестиционна цел.

Законопроектът цели да актуализира законодателната база в областта на действащите дружества, инвестиращи в недвижими имоти и вземания, както и да въведе мерки по прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/2402 от 12 декември 2017 г. (Регламента).

Със Закона се урежда дейността на дружествата със специална инвестиционна цел, в който до голяма степен се запазва действащата нормативна уредба за тях, като тя се доразвива на база на натрупаната надзорна практика на Комисията за финансов надзор по досегашното прилагане на Закон за дружествата със специална инвестиционна цел, но и се адаптира правната рамка, заради въведените с Регламента понятия за секюритизация, дружество със специална цел – секюритизация, както и възможността за обслужващо предприятие на тези дружества.

Предлага се правната уредба на дружествата със специална цел – секюритизация, които ще се организират под формата на акционерно дружество за секюритизация. Такова дружество следва да разполага с начален капитал от 50 000 лв. и лиценз за извършване на дейността, издаден от КФН. Във връзка с извършването на една или повече секюритизации, Законът регламентира дружеството за секюритизация да издава облигации, като издаваните секюритизиращи инструменти не са подходящи за непрофесионалните клиенти, по смисъла на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти, а предлагането им на такива лица е допустимо само при условията на чл. 3 от Регламента.

Въведен е минимален размер от 500 000 лв. на базисните експозиции, обект на една секюритизация, в която дружество за секюритизация може да участва – този размер отчита местния пазар, както и факта, че съгласно Регламента, секюритизациите не са предназначени за непрофесионални клиенти.

Законът въвежда фигурата на агент за съответствие за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация, който ще има правото да оценява съответствието на секюритизациите с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизация по Регламента, след получаване на лиценз от КФН. Регулирането и надзорът върху дейностите и лицата по Дял втори от Закона ще се осъществява от КФН, а по Дял трети – надзорът върху инициатора, спонсора, първоначалния кредитор, агента за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация и дружеството за секюритизация – от КФН, съответно от ресорния заместник-председател на КФН, с изключение на случаите, които са предоставени в изричната компетентност на Българската народна банка.

Със законопроекта се въвеждат и съответните административни санкции и принудителни административни мерки, съгласно Регламента, при съобразяване с размерите, определени в него.

В преходните и заключителните разпоредби на този Закон се правят промени в Закона за Комисията за финансов надзор, в Закона за кредитните институции и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа.