WWF и Интерпол обединяват усилия в борбата с горската престъпност в България

Престъпленията срещу природата са третата най-доходоносна криминална дейност в света. Предхождана единствено от наркотрафика и фалшификациите, тя генерира приходи от 280 млрд. долара годишно. По данни на Интерпол, най-голям дял от тях, между 51 и 152 млрд. долара – се падат на нелегалния дърводобив, който включва незаконната сеч, транспортирането, преработването и износа на дървения материал, както и прането на пари. Много често, в световен мащаб, тези престъпления са пряко свързани с други престъпления – като трафик на наркотици и хора и могат да доведат до насилие и дори убийства.

Това стана ясно на семинара на тема „Незаконни дейности в горите в България“, организиран съвместно от WWF и Интерпол. На форума присъстваха също и представители на различни правоприлагащи органи, а също и членове на неправителствените организации ClientEarth и Traffic, занимаващи се с разследване на престъпления срещу дивата природа.

Интерпол и WWF работят по изграждането на мрежи от широк кръг партньори, които да разкриват актовете на горска престъпност и да реагират адекватно. Основна роля в тях играе обединяването на експертния опит на Интерпол в областта на правоприлагането с практическия опит на WWF в работата с дърводобивните компании. Стратегиите за подобряване ефективността включват обмен на информация, изграждане на капацитет и провеждане на съвместни разследвания. WWF цели също и да превърне гражданското общество в надежден и добре осведомен партньор на властите в борбата с незаконния дърводобив.

„Престъпленията срещу околната среда, в това число и престъпленията в горите, са международен проблем. Ние стартирахме този проект с подкрепата на Европейския съюз. За нас е изключитело важно да обединим експертизи, за да се преборим с тези престъпления“, обяснява Йоханес Цанен от WWF Германия. „Резултатите от тази съвместна работа ще се превърнат в основа за обучение на служители в полицията и митниците, на прокурори, съдии и органи, отговорни за опазването на околната среда, а също и ще послужат като база за актуализиране на свързаното с горите законодателство.“

Със своя специфичен географски фокус върху четири страни износителки на дървесина (България, Румъния, Словакия и Украйна) и две страни вносителки (Белгия и Франция), проектът има за цел да подобри правоприлагането в сферата на горското стопанство. Участниците планират създаването на мрежа от партниращи си разнородни организации във всяка от страните, допринасящи с различната си експертиза и национален опит. Стремежът е към ефективно правоприлагане чрез създаване на мрежи, които са в състояние да разкриват престъпления в горите и да реагират адекватно на тях. Партньорите се ориентират към по-ефективно прилагане на съвременни криминологични методи, които са и изрично регламентирани като валидно доказателство при съдебни дела от европейското законодателство – ДНК анализ, дистанционно сателитно проследяване и т.н.

Предизвикателството е особено сериозно, тъй като делът на организираната престъпност в сферата нараства. Незаконният дърводобив е немалка заплаха в страните от Дунавско-Карпатския регион, сред които и България. Тя не само застрашава местните икономики, но и излага на риск голяма част от последните стари гори в Източна Европа. Чрез корупционни практики, измама и фалшифициране на документи нелегално добитата дървесина все по-често прониква на пазара за дървен материал. Поради избягването на разходи като плащане на данъци, лицензи и разрешителни, нерегламентирана дървесина наводнява пазара и потиска световните цени, което води до съществени загуби за компаниите, които се стремят да произвеждат дървен материал в рамките на закона.

 „Съвременните методи позволяват произходът и видът на дървесината да бъдат достоверно идентифицирани и да се установи ползването на забранени видове дървета при направата на мебели и дори въглища за битово ползване. В допълнение сателитните снимки в реално време помагат да се установяват бързо и да се спират масови сечи“, коментира Йоханес Цанен от WWF-Германия. „При комбиниране на тези методи от експерти в неправителствения сектор, горските служители, разследващите органи и с подкрепата на обществото биха могли да бъдат спрени мащабни схеми за източване на ценни национални ресурси.“

Според анализа на WWF върху незаконния дърводобив, годишният обем на незаконната сеч в България достига 2,4-2,7 млн. плътни куб. м. или между 1/4 и 1/3 от общия добив. Основните незаконни дейности са свързани с отсичане на дървета без марка, извършване на сечи без разрешително, транспортиране на дървесина без съответния документ, както и манипулиране количеството на добития материал. Годишно чрез незаконния добив на дървесина сивият сектор в горското стопанство генерира скрити приходи от около 150 млн. лева. В допълнение на тези финансови загуби, в резултат от сечите горите не могат да изпълняват ефективно своите производствени, водоохранни и природозащитни функции. Така освен, че ощетяват държавния бюджет, незаконният дърводобив лишава дългосрочно цели райони от гора и питейна вода.