Силвана Чаушева: За да успееш, трябват много труд и лишения

Смолянчанката Силвана Чаушева изгря в женския национален отбор с отличните изяви в Европейската златна лига и “Чалинджър” турнира през последните седмици. След историческия успех България се класира за Лигата на нациите.

188-сантиметровата родопчанка получи индивидуалните награди за най-добър диагонал и най-добър нападател. Силвана беше и част от тима, който завоюва бронзов медал на световното първенство до 23 г. миналото лято. За “България Днес” Чаушева разказа за своите амбиции:

– Силвана, успяхте ли да отдъхнете след толкова много пътувания и емоции?

– Имаме достатъчно време за отдих преди да започнем подготовка за по-важния турнир – световното първенство. Поне при мен емоциите позатихнаха. Предстоят ни още много по-големи. След десетина дни стартираме подготовката.

– Имаше ли напрежение дали ще се справите при отсъствието на по-опитните волейболистки в националния тим?

– Напрежение имаше във всеки мач, но не сме разсъждавали, че повечето момичета сме нови. Фокусирахме се върху работата, която трябваше да свършим за малък период от време. Селекционерът Иван Петков създаде колектив. Аз бях състезатлка на “Марица” (Пд) при него и това винаги ни е помагало да успяваме. Комуникацията между отбор и треньорски щаб беше много добра.

– Спечелихте бронз от световното до 23 години през 2017 г., записахте страхотни успехи с “Марица” и подписахте с италиански клуб. Как оценявате класирането за Лигата на нациите на фона на останалите успехи?

– От миналата година кариерата ми тръгна нагоре. Всичко това е плод на много труд, тренировки и лишения, за да се успее. Това е при всеки спорт и е задължително за хората, които искат да постигнат нещо.

– Играхте като диагоноал, но във вашия клуб сте посрещач. Къде се чувствате по-добре?

– Беше ми малко трудно в началото, когато разбрах, че трябва да бъда диагонал в националния отбор, но свикнах. Искам да играя като посрещач. Доставя ми по-голямо удоволствие. Не е толкова важен постът. Важното е да играя за България. Реално в “Марица” направих три години като диагонал, така че не ми е чуждо. Миналата година на световното до 23 години също бях на този пост. Имах увереността и самочувствието.

– Бяхте част от проекта “Марица”. Тимът сега ще играе отново в Шампионската лига. На какво се дължи възходът?

– Мога само да се радвам. Те имат възможност да играят на най-високо ниво. За жалост българското първенство не е много силно. Сигурна съм, че за в бъдеще ще има още успехи.

– Имахте възможност да работите и с легендата Тони Зетова, която беше ваш треньор. На какво ви научи?

– Тя държеше да бъдем професионалисти не само по време на мач. Обясняваше на момичетата, които не са играли в чужбина, че нещата няма как да се получат, ако преди това не са направени и на тренировка. Оттам тръгва всичко. Ежедневно трябва да се влагаме на 100%, за да постигнем успехи. Голямо удоволствие е да знаеш, че Тони Зетова е преминала през това, което нас ни чака.

– Какъв потенциал има България на световното първенство в Япония (29 септември – 20 октомври)?

– Силно се надявам да направим нещо. Отиваме, за да сме колкото се може по-напред. Женският ни тим е доста подмладен. В него сме повечето от момичетата, които бяха на шампионата до 23 години. Надявам се и по-опитните да се върнат и да се представим по-престижно. Предполагам, че успехите на този състав ще бъде след няколко години.

– Какво още трябва да подобрите индивидуално във вашата игра, за да бъдете на още по-високо ниво?

– Човек се учи, докато е жив. Аз не правя изключение. Ще се уча през цялата кариера. Има какво да надградя във всеки елемент.

– През 2017-а много от националките споделиха, че мъжкият тим е по-обгрижван от федерацията, отколкото женският. Промени ли се това?

– Винаги е било по този начин, но през тази година нещата при нас са по-добре. Имаме доктори, които се грижат за нас. Разполагаме с възстановяване и екипировка. Няма как да се оплача от отношението. Надявам се всяка година да е по-добре./“България Днес”