Кметът на Рудозем: Ние сме дотолкова финансово дисциплинирани, че повече няма накъде

Откриването на ГКПП Рудозем – Ксанти и сондаж за проучване на находище на минерална вода са сред най-важните проекти за развитието на общината, посочи в интервю за БТА кметът на Рудозем Румен Пехливанов. В своя втори мандат като кмет на миньорския град Румен Пехливанов спазва принципа, че управлението на една община е предимно инвестиционен процес.
“Струва си да се прецени къде да се вложат ограничените общински средства, за да се получат повече приходи или да се инвестира в бъдещо развитие. Община Рудозем възложи изпълнението на сондаж за минерална вода, позовавайки се на заключенията на проведено хидрогеоложко проучване на терена. Ако сондажът се окаже успешен, ще донесе сериозен тласък в развитието на туризма и балнеологията в общината”, смята Румен Пехливанов. Общинарите инвестират в плановете за сондиране на геотермално находище, след като поколения геолози в оловно-цинковите мини твърдят, че в района са попадали на гореща минерална вода. Инвестицията в нови пътища доведе туристи в доскоро обезлюдяващи села край границата, посочва кметът на Рудозем.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Пехливанов, плановете за откриване на ГКПП Рудозем – Ксанти отново са активизирани. Проектът изглежда на финалната права и реалистичните прогнози са за отваряне на пътя към Гърция през 2018-2019 г. Как влияе това на инвестиционния климат в Рудозем?

Отговор: На този етап все още не се усеща някакво сериозно раздвижване на инвестиционния процес и има обяснение за това. Въпреки активизирането и работата по бъдещо откриване на ГКПП-то, хората като че ли още не вярват, защото много пъти тази тема е била експлоатирана. Много пъти е започвала такава офанзива и се е стигало до никъде, затова хората все още нямат увереност, че наистина този път ще се случи.
Доста работа се е свършила всъщност по проекта за ГКПП. Държава, областна администрация, община съвместно работим по тази тема. Този път според мен нещата са наистина необратими, защото виждам разликата в позицията на гръцките партньори. Сега вече нещата са балансирани, има еднакво желание и от двете страни да се отвори пътят. Усеща се еднаквото разбиране, че това ще донесе ползи и на двете страни.

Въпрос: Как ще се отрази на развитието на Рудозем откриването на граничен пункт?

Отговор: При всички случаи това за нас ще е един сериозен тласък в развитието. Първите неща, които винаги съпътстват отваряне на един такъв пункт е увеличаване на трафика на територията на общината, което влияе върху търговията и туризма. Това отчасти ще повлияе положително, но не може да бъде основополагащо. Услугите не са сфера, която може да доведе до силен тласък в икономиката. При нас има доста производства и разчитаме, че те ще могат да се разрастват с оглед на потенциален близък пазар след отварянето на пътя.

Въпрос: Наблюдава ли се увеличение на цените на имоти и терени?

Отговор: Като че ли в момента всички са в застой, очаквайки да видят как ще се развият нещата. И съответно да търсят по-високи цени за имотите. Няма някакво драстично увеличение на търсене и предлагане. Има предлагане, но то е на по-високи цени с оглед на перспективата. Но все още няма търсене на тези нива, заради несигурността и недоверието, че този път ще се случи. Затова и няма такова активизиране на инвестиционния процес. Като предлагане цените се увеличиха с 20-30 процента, но като търсене все още не достигат тези нива.

Въпрос: Как виждате развитието на Община Рудозем?

Отговор: ГКПП-то е едно от нещата, които очакваме да доведат до по-сериозно развитие, но за мен не е основното. Главното си остава при всички случаи развитието на индустрията. Имаме много на брой добре работещи предприятия и сме може би най-индустриализираната община на глава от населението в област Смолян. Много залагаме на хидрогеоложкото проучване и сондажа за търсене на минерална вода, който в момента се извършва. Сондажът вече е изпълнен около една четвърт в дълбочина и ако той се окаже успешен, ще донесе много сериозен тласък в развитието на туризма и балнеологията. Разглеждайки ги комплексно, граничният пункт и разработката за минералната вода, по наша оценка могат да доведат в сферата на услугите и туризма до разкриване на най-малко още 200-300 работни места. Ако прибавим и свързаните с тях производства, които трябва да обезпечат туристическия сектор, може би ще успеем да върнем голяма част от младежите в общината и тези, които са в чужбина.

Въпрос: Плановете са да се експлоатира водата за балнеология?

Отговор: На първо време това са ни амбициите. Вода ще открием със сигурност, въпросът е дали тя ще има съответния дебит и температура, за да можем да я използваме. Ако сондажът е успешен, той ще доведе до много нови придобивки за общината. От там насетне, в комбинацията с ГКПП-то, нещата за Рудозем започват да изглеждат доста по-светло.

Въпрос: Започнахте този сондаж, позовавайки се на мнения на минни експерти и геолози, че в района има находище на минерални води.

Отговор: Районът като цяло е с потенциал. Какъв е конкретният потенциал за избраните места за сондаж, прогнозата се базира изцяло на дълги предпроектни проучвания, изпълнени от водещи специалисти в тази област в България. Те стигнаха до заключението, че би следвало да има потенциал там. Базират се на информация от проучвателни сондажи по отношение на рудниците на ГОРУБСО в периода от 50-те години до 2000 г. Цялата обобщена информация дава увереност, че това наше начинание има шанс за успех. Един успешен сондаж може да доведе до много други неща, част от които са в основата на концепцията за цялостно дългосрочно развитие на общината. Идентифицирали сме 13 сектора от икономиката, които могат да се ползват от тази термална минерална вода.

Въпрос: Твърдите, че разглеждате управлението като инвестиционен процес. В какво си струва да инвестирате в следващите години?

Отговор: Може би всички трябва да започнем да разглеждаме управлението на общините и на държавата като инвестиционен процес. А не толкова като механизъм и отговорност само по изпълняване на публични услуги. В хода на изпълнение на публичните услуги се нуждаем от инвестиции в определени проекти, чрез които да намалим текущите разходи, както и мерки за повишаване на приходите. Става дума за вложение в разкриване на нови услуги или в инфраструктура, които да носят повече приходи, а това води до по-голяма свобода на действие на Общинския съвет и на кмета по отношение на местното развитие.
Иначе държавният бюджет ни предоставя средства, колкото са необходими за осигуряване на публичните услуги. Ако ние, местната власт, искаме да търсим развитие на региона, трябва да имаме самостоятелна възможност да осъществяваме условията за тези политики. Особено, когато община като Рудозем има много малко пари в бюджета, трябва да правим такива инвестиции, които или да ни освободят ресурс, или да ни донесат приходи в бъдеще.
Ако успеем чрез инвестиции да намалим своите разходи драстично, това ще ни освободи ресурс утре да предоставяме по-качествени публични услуги. С проект по Норвежката програма например инвестирахме в нова отоплителна инсталация на централната детска градина в Рудозем, с което разходът за отопление се намали пет пъти. Спестените средства ще ги насочим в подобряване на средата вътре в самата детска градина. Можем да купим играчки за децата, да си позволим да им подобрим материалната база допълнително. Тази инвестиция при всички случаи е много правилна и най-важното решение е да преценим къде да насочим малкото пари за инвестиции, с които разполагаме.Невинаги социалният ефект или чисто инвестиционният резултат са най-важни, но трябва да се потърси баланс. Общините в момента страдаме от липса на един инвестиционен ресурс, с който да можем да си намалим драстично много разходи и да освободим пари за други необходими инвестиции. Ако успеем да намалим преките разходи всяка година, тези средства ОбС може да реши да ги използваме за нещо, което ще е от полза за всички хора.

Въпрос: Кои са най-важните проекти за община Рудозем?

Отговор: Наред с откриването на ГКПП и сондажа за минерална вода, изграждането на обходния път на гр. Рудозем е изключително важен проект. Имаме и пътища до няколко населени места, които все още не са асфалтирани, колкото и абсурдно да изглежда в 21 век. На следващо място са плановете за подмяна на ВиК в града и изграждане на нови ВиК системи в някои от селата. Наложително е подобряване на материалната база в училища и детски градини. Децата са ни приоритет. Твърдя, че заедно с ОбС мислим в една и съща посока. Имаме ясна визия какво трябва да се прави, с конкретни цели и план за всяка една година.

Въпрос: Община Рудозем изглежда не толкова засегната от гурбетчийската вълна в Родопите. Детските градини са пълни. Това означава ли, че е съхранен поминъкът в района, жизнени ли са селата?

Отговор: Не може да се каже, че общината е запазена от миграционния процес. Над 1000 семейства са извън общината да търсят препитаниe. След затварянето на държавното ГОРУБСО през 90-те години, работните места в мината сега са неколкократно по-малко.
Имаме сравнително устойчива система от икономически субекти, които взаимно се допълват и поне на този етап задържаме положението. Имаме доста гурбетчии строители из страната, както и младежи, които отиват сезонно да работят в чужбина и се прибират през зимните месеци. Амбицията ни е с разкриването на постоянни, целогодишни, с добри нива на заплащане работни места, да върнем тези хора обратно. И се усеща положителна тенденция в това отношение.
Да, детските градини са ни пълни и имаме най-малък за областта брой деца, напуснали системата на образование. Имаме още какво да свършим, но генералните неща и замисли, които могат да създадат икономика, работни места и препитание, в рамките на 2017 г. трябва да се случат вече. Да, имаме сериозно икономическо развитие, защото то води до развитие на всички останали отрасли.

Въпрос: Стабилизира ли се финансово общината?

Отговор: За съжаление, това е най-голямата ми болка като кмет. Финансово стабилни не можем да бъдем без помощ от държавата. Промените в закона ни задължиха да направим програма за финансово оздравяване, с решение на ОбС да влезе такава процедура. За съжаление, няколко месеца наред, Министерството на финансите връща с несъществени и съществени забележки програмите, не само на нашата община. Рудозем има 4.5 милиона лв. задължения, в един период бяха 6.5 млн. Ние сме дотолкова финансово дисциплинирани, че повече няма накъде. Стегнали сме колана до степен, до която не можем да дишаме. Нашите приходи са сравнително малки, на годишна база можем да плащаме малко над дължимите лихви по тези задължения. Мисля, че държавата трябва да спре да бяга от ангажиментите си и да реши този проблем. Рудозем е натрупал тези задължения в периода 2008-9, когато не съм бил кмет. Не бягам от отговорността, но къде е било Министерството на финансите тогава, когато са се получавали отчетите за случващото се в общината в периода на натрупване на тези дългове. Ако ще осъществява някакви контролни функции, да ги изпълнява от първия до последния момент.
Друго разминаване – от нашите оскъдни приходи трябва да финансираме това, което държавата е казала, че е нейна работа и ни задължава да го извършваме от нейно име. Само в държавно делегираната част от дейност “Детски градини” имаме 138 хил. лв. дефицит. Държавно делегираните дейности категорично са недофинансирани.

Въпрос: Това означава ли, че част от задълженията се натрупват и поради стриктно спазване на финансовата дисциплина?

Отговор: Да, разбира се. Аз не мога да не платя заплати на учителките в детските градини. Държавата казва: “Ще има детски градини”, но е оставила на общината да реши колко да са те. Има много грубо неразбиране за начина на живот в малките планински общини. Функционира детска градина с 14 деца, което отговаря на изискването на закона. Обаче парите, които се дават са за броя деца, а не за брой персонал. И от там веднага идва дефицит. Нито един министър на финансите не иска да разбере това.

Въпрос: Модернизирането на пътищата до отделни села в община Рудозем като че ли доведе и туристи? Развива ли се туризмът в района?

Отговор: През 2011 г., когато станах кмет, хотелските легла в общината бяха 30. Сега са 200. Мисля, че туризмът се развива и показател за това са издадените разрешения за строеж на два нови хотела. Положителен пример за това е с. Мочуре, където доскоро имаше 4-5 души постоянни жители през зимата. След изграждането на пътя до селото, там през лятото вече е пълно с туристи. През летните месеци обитателите на Мочуре стават доста повече, минават туристи, отсядат в къщи за гости, стаи за настаняване и вили, разхождат се по еко пътеките. Къщите в обезлюдяващото доскоро село вече се стегнаха и ремонтираха, което е признак, че хората възнамеряват да ги използват пълноценно в туризма. Така че инвестицията в строителството на пътя е вложение в туризма.

Христина Георгиева, БТА