Забърдо разказва интересна легенда за Глухите камъни

Глухите камъни се намират на 1920 метра надморска височина край красивото родопско село Забърдо.

Те представляват естествени скални образувания на билото на рида Чернатица, които необичайно стърчат над терена между боровите дървета, като загладени риолитни отломъци.

Първите две са на поляната, покрай пътеката, а навътре в гората има още много скални късове натрупани един до друг и един върху друг.

Местността е важен разклон – на юг по билото продължава пътеката за хижа  “Изгрев” и курорта Пампорово.

На изток се отделя друга, по която се слиза директно към Чудните мостове и село Забърдо. На север се намират Персенците, а на запад се достига до поречието на река Въча.

Легендата за Глухите камъни

Съществува хумористично предание, затова как получават наименованието си „Глухите камъни“.

Исеин Аговски – син на Кара Ибрахим и Абдулах Аговски – внук на същия, веднъж срещат Таню Войвода и решават да се пошегуват с него, казвайки му, че ако някой говори от едната страна на камъните, то от другата нищо не се чува.

Първоначално Таню не вярва, но двамата шегаджии му предлагат сам да провери.

Решават Таню да застане от едната страна на камъните, а Исеин и Абдулах от другата, като последните двама да викат, за да се убеди Таню, че нищо не се чува.

Така и става, само че Исеин и Абдулах мълчат през цялото време.

След като Татю известно време се напрягал да чуе виковете на двамата си познати, отива при тях и ги пита: „Вие, викате ли?“ „Викаме!“ – отвръщат двамата шегаджии – „Ако искаш, ти сега викай, а ние ще слушаме.“

Отново войводата се съгласява, но и този път се повтаря същото.

Пак той отива, след известно време, при тях и им казва: „Чувате ли нещо?“ „Нищо не се чува. Ти викаш ли?“ – питат престорено Исеин и Абдулах.

Така старите познати се разделят, като Таню Войвода остава още дълго при камъните, чудейки се на станалото, а Исеин и Абдулах Аговски продължават весело по пътя за Чепеларе, присмивайки се на Таню.

Снимки: Facebook и Zabardo.eu