WWF отговаря на важни въпроси за мечките в България

03 Oct, 2023

WWF България даде отговори на някои от най-често задаваните въпроси по темата за мечките.

Природозащитната организация прави и предложения за мерки, които да спомогнат за разрешаване на конфликтите.

Увеличават ли се мечките в България?

Не може да се твърди, че мечките в България се увеличават, защото няма точни, категорични данни колко са те. Оценките варират в много широки граници – от 350 до 1000 индивида.

За да се установи какъв е размерът на популацията, е необходимо е да се направи генетичен анализ на база събрани проби от индивиди. Събирането на проби стартира преди година в рамките на проект на Националния природонаучен музей (НПНМ) по договор с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за подпомагане на събирането, анализа и интерпретацията на данни за природни местообитания и видове.

За съжаление към момента процесът е спрян и няма яснота кога, как и дали в рамките на договора между НПНМ и МОСВ ще бъде извършен анализ на пробите. Ако въпросът не се разреши, има опасност пробите вече да не са годни за изследване, тъй като те могат да се съхраняват до 1 година без риск да се компрометира точността на резултатите от анализа.

Когато се говори за броя на мечките в България, е важно да се спомене и огромният проблем с бракониерството – близо 100 мечки стават жертви на бракониери у нас всяка година.

И все пак наблюденията на мечки в населените места и по туристическите маршрути нарастват.

Означава ли това, че има повече мечки? Защо по-често виждаме мечки?

Експертите на WWF смятат, че в сравнение с миналата година има повече млади мечета – до 2-годишни, току-що отделили се от майките си. Това са мечетата, които най-често виждаме. Оцеляемостта вероятно е по-голяма заради обилието от храна, например буков жълъд, през 2022 г.

Големите и силни мечки изтласкват малките в по-неблагоприятни места, включително близо до населени места. През пролетта на 2023 г. имаше и климатични аномалии, което доведе до недостиг на храна за мечките. Заради това мечки се появяват на места, където преди не са се срещали.

Тези появи разкриха и една публична тайна, а именно – липсата на ефективно управление на битовите отпадъци, което създава богата хранителна база за мечки без никакво усилие за намирането ѝ.

Важен акцент – зоните с появи на мечки са били територии, в които в исторически план (преди 100-150 г.) е имало мечки, избити по-късно от хората.

Ще продължат ли да се увеличават мечките?

Когато в една дива популация животните са повече от наличните ресурси, очакваме популацията да се саморегулира и да стигне до размер, съобразен с ресурсите.

Къде се подават и събират данни за наблюдения на мечки?

Сигнали се подават на телефон 112 или до съответната Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ), но няма интегриран официален регистър за наблюденията. WWF България събира данни за наблюдения на мечки, но официално такива не се събират на институционално ниво.

Регистрират се само щети от мечка (всяка РИОСВ или национален парк на своята територия) и се предават на МОСВ. Нямаме информация за съществуването на единен регистър на щетите, който да позволява бърз и навременен анализ и вземането на превантивни мерки, базирани на данни от предишни години.

Защо се стига до конфликти между хора и мечки?

През пролетта и началото на лятото е размножителният сезон на мечките. По това време едрите мъжки могат да прогонят младите животни, както и майките с малки мечета от централните части на местообитанията към периферията. Така животните слизат от високите части на планините към по-ниските, стават по-видими за хората, навлизат в покрайнините на населените места и създават грешно впечатление за нарастваща численост на популацията.

Вече доближили се до хората, животните биват привлечени от леснодостъпната храна в дворовете, което води до конфликтните ситуации. В края на лятото и есента ситуацията ескалира, защото тогава мечките се хранят по-интензивно, за да натрупат мазнини, които да осигурят оцеляването им по време на хибернацията.

Важно е да се отбележи, че мечката обитава голяма индивидуална територия и може да се придвижва бързо. Има случаи, при които в няколко последователни дни една и съща мечка бива забелязана близо до населени места на голямо разстояние. Това създава впечатление, че има няколко животни, а всъщност става дума за една и съща мечка.

Невзимането на навременни мерки за превенция, както и неправилното поведение на хората при среща с мечка, водят до задълбочаване на конфликтите.

Трябва ли да се снимаме с мечките?

Многократно сме призовавали и отново ще го направим:

НЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАЙТЕ ДО МЕЧКИ, ЗА ДА ГИ СНИМАТЕ! ТОВА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПАСНО ЗА ВАС, А ПОТЕНЦИАЛНО И ЗА ЖИВОТНОТО! СНИМАНЕТО И ХРАНЕНЕТО НА МЕЧКИ Е АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО! МЕЧКИТЕ В ДИВАТА ПРИРОДА НЕ СА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ, НЕ СА ЕВТИНА И БЕЗОПАСНА АТРАКЦИЯ!

• Припомнете си нашите съвети за поведение при среща с мечка: Какво да правим и да не правим, ако видим мечка

Трябва ли да се оставя храна на мечките високо в планината, за да не слизат те надолу?

В социалните мрежи има множество коментари на потребители, които смятат, че трябва да бъде оставяна храна за мечките по високите части на планините и дори да бъде разпръсквана с хеликоптери.

Според експертите това може да бъде практикувано по изключение при доказана липса на естествена храна в местообитанията на мечките поради климатични аномалии или колебания в циклите на плододаване на горските видове. В здрава екосистема мечките би трябвало да могат да намират достатъчно храна и сами, а популацията им да се регулира спрямо наличните ресурси.

Кои мечки са проблемни?

Проблемните мечки са животни, които:

доближават населени места, като бягат или не при приближаване на хора;
позволяват приближаване на хора дo 15 м, преди да избягат;
повреждат селскостопанско имущество, нападат домашни животни и разрушават кошери с невзети и с взети превантивни мерки извън населените места;
нападат и/или убиват домашни животни в непосредствена близост или в рамките на населеното място, при липса на хора в района и при наличие на хора;
извършват фалшиво нападение към човек;
нападат човек и причиняват наранявания или смърт.

Подходът при проблемните мечки е различен в различните случаи и се определя на база редица фактори.

А ако проблемна мечка трябва да се залови и премести?

Отново подчертаваме – мечката има голяма индивидуална територия и може да измине над 50 км в рамките на денонощие. Това често може да превърне залавянето ѝ в предизвикателство. Когато мечките намерят храна, обикновено остават на мястото 5 – 6 дни и след това тръгват отново да търсят.

Ефект от прогонване или преместване има само когато животното е с малък опит в навлизането в населени места и все още не е свикнало с лесния достъп до храна. Затова е изключително важно да се реагира своевременно на сигналите за появи на мечки.

Не може ли проблемните мечки да бъдат отвеждани в резервати?

Подходът към дивите мечки не може да бъде същият като този към мечки, които от малки са били в плен (в циркове, зоопаркове, частни стопанства и т.н.).

За диво животно, което е свикнало да има голяма територия, ще бъде много трудно да бъде ограничено на по-малка. Също така дивите мечки предпочитат да живеят сами и в повечето случаи не биха се разбирали с други мечки близо до тях.

В България няма достатъчно голям и отдалечен от населени места резерват (или друга строго защитена теритирия), който да гарантира, че една проблемна мечка няма да започне отново да създава проблеми. Самото преместването може да бъде достатъчно стресиращо, за да накара една мечка да избягва хората само когато тя не е свикнала да намира храна около тях.

Какво ядат мечките?

На този въпрос сме отговаряли много пъти, но коментарите в социалните мрежи показват, че продължава да има неяснота.

Мечката е всеядно животно. Това означава, че може да се храни както с растения, така и с месо. Менюто ѝ се променя значително в зависимост от сезона и географските условия.
• Повече прочетете тук: Кафява мечка

Има ли в България хора, убити от мечки? Колко домашни животни са убити от мечки?

В България НЯМА случаи на хора, убити от мечки за последните повече от 10 години. Нападенията на мечки срещу хора са изключително редки – има едно през последните 10 години (на жена, събираща гъби край Белица през 2021 г., жената се е възстановила).

Трудно е да се посочи общ брой на домашните животни, убити от мечки, тъй като невинаги собствениците съобщават на властите за случаите. А има и ситуации, в които собственици твърдят, че животните им са убити от мечка, за да получат обезщетения, докато реално смъртта е настъпила по други причини.

Необходими мерки за намаляване на конфликта човек – мечка

Има много мерки, които биха били полезни за предотвратяване и смекчаване на конфликтите между хората и мечките.

WWF България предлага и настоява за следните:

Професионално и отговорно поведение и действия, а не изявления, които нагнетяват напрежението и увеличават страха на хората!
Възможно най-скоро да се приеме актуализираният План за действие за мечката, вкл. плановете за действие за видове да важат и след изтичането им до приемането на актуализирани.
Да бъде завършен генетичният анализ на събраните проби, който да даде информация за броя на мечките у нас. Твърденията, че мечките са много или малко, са относителни и субективни!
МОСВ да създаде поне още 2 екипа за бързо реагиране за Северна и Западна България, ситуирани в Габрово и Благоевград. WWF България може да помогне с обучаването на такива екипи.
Да има допълнително обучен служител във всяка РИОСВ, на чиято територия има мечки (напр. на половин щат), който да регистрира щети и да дава разяснения на хората, вкл. да реагира при сигнали за други защитени видове.
Приемане на Наредба за реда за установяване и изплащане на обезщетения на щети от кафява мечка.
Създаване на единна база данни за щети, унифицирано събиране на данни от структурите на МОСВ и обща база данни за щети и изплатени обезщетения.
Бързи и адекватни реакции при доказано присъствие на проблемна мечка според разпоредбите на действащата нормативна уредба.
Поставяне на информационни табели за отговорното поведение в територии с присъствие на мечки.
Информационни кампании за промотиране на мерките за обезопасяване на имуществото на хората, които живеят в близост до местообитанията на мечките. Предоставяне на електропастири и прилагане на други превантивни мерки за намаляване на конфликта човек-мечка (напр. специално обезопасени контейнери за битови отпадъци, планове за управление на отпадъците в териториите с мечки).

Ролята на WWF

През 2020 г. WWF България започна изпълнението на програма за опазване на мечките и намаляване на конфликта им с хората.

В какво се изразява дейността ни:

Създадохме Спасителен мечешки отряд, който да подпомага работата на институциите за опазване на мечките и на хората.
Съдействаме на жители на райони с популации на мечки как да обезопасяват своите пчелини, овощни градини, обори.
Демонстрираме ефекта от правилно планирани и поставени електропастири и други прогонващи средства, които предоставяме пилотно на фермери, собственици на пчелини и овощни градини в територии със засилено присъствие на мечки.
Съветваме хората и как да управляват по-добре битовите си отпадъци, за да не привличат мечките.
Провеждаме разяснителни кампании за избягване на срещи с мечки.
Информираме кметове, местни институции и жители на райони с популации на мечки каква е процедурата за регистриране и получаване на обезщетение за нанесени щети от мечка.
Участваме в мониторинг на мечките в България.
Участваме в консултациите по разработването на Плана за действие за опазване на мечките в България (2022-2023) – това е рамковият документ, който описва състоянието и заплахите за мечките и приоритетните действия за опазването им.
Работим за опазване на местообитанията на мечките.
Проучваме влиянието на климатичните промени върху основни мечешки коридори и прилагаме мерки, които го смекчават.
Работим активно с институциите за по-ефективна борба с престъпленията срещу диви животни.

Как финансираме дейността ни за опазване на мечките?

WWF България не получава средства от МОСВ за своята дейност.

От самото начало на нашата работа за опазване на мечките в България, разчитаме единствено на финансовата подкрепа на партньори на WWF и индивидуални дарители. Безкрайно сме им благодарни за помощта!

Изказваме искрени благодарности и на колегите от Национален парк „Централен Балкан“ и РИОСВ-Смолян за партньорството и добрата съвместна работа през годините!

WWF България твърдо вярва, че хармоничното съжителство между хора и животни е възможно. Постигането му е наша мисия, на която оставаме посветени.

• Научете повече за работата ни за опазване на кафявите мечки в България тук: https://mechki.spasetedivatapriroda.bg/