Кметът на Рудозем: Съвсем скоро очакваме ГКПП Елидже да заработи

Трябва най-после да гледаме на културно-историческото си наследство и като на начин за развитие на икономиката. Нужна ни е стратегия за управление на туризма и реклама на обектите.

Това заяви кметът на Община Рудозем Румен Пехливанов в специално интервю пред вестник „Стандарт”.

– Г-н Пехливанов, какво отличава Бранд Родопи и защо той трябва да бъде основна част от Бранд България?

– Родопите като планина са изключително красиво и магнетично място със своите огромни природни забележителности и ресурси. Бранд Родопи трябва да почива на тези дадености. Това е цял регион, който включва не само територия в Република България. Знаете, част от Родопите попадат и в съседна Гърция.

Малко по-широкото понятие Родопи дава възможност и за международен туризъм, не само за вътрешен. От тази гледна точка с бъдещото отваряне на ГКПП “Елидже” (Рудозем – Ксанти) е изключително важно за развитието на самостоятелен бранд като основна част от Бранд България.

– За Вас какво е Бранд Родопи? Можете ли да го формулирате с една дума, с едно изречение, с едно послание?

– Красота, девствена природа, прекрасни хора. Всички условия за невероятно изживяване и страхотен туристически продукт.

– За да се развива туризъм особено в по-малките населени места обаче е необходима добра свързаност – нещо, което от години е проблем в България. Как да покажем Чудесата на Родопите, когато до не всички от тях има добри пътища и добра прилежаща инфраструктура?

– Това е много сериозен национален проблем. Смело мога да кажа, че отговорността на общините за общинските пътища и общинската свързаност в много голяма степен е реализирана и е налице. Проблемът е в междурегионалната свързаност.

Ще изразя моето мнение, което, споделяйки го с представители на туристическия бизнес, среща абсолютна подкрепа. На Родопите им е необходим минимум един скоростен път, който да свърже границата при Рудозем с магистрала “Тракия”.

Няма да ни помогнат проектите за разширяване на съществуващия път от Пловдив през Асеновград, който е единственият второкласен път на територията на Смолянска област. Първокласен въобще няма.

Нужен е скоростен път, който да свърже директно магистралата и минавайки в непосредствена близост до всички големи центрове, да стигне до границата. Паралелно с него са нужни напречни връзки между градовете и този скоростен път. Това е от първостепенно значение за развитие на региона – икономически и социално като цяло и в частност на туристическия сектор.

– Колко дълъг би бил този път?

– 100 километра в относително права линия. Съвсем скоро очакваме построеният вече ГКПП “Елидже” при Рудозем да заработи. Колегите от гръцка страна трябва да завършат тяхната част от трасето. И ако ние нямаме скоростен път – четирилентов, с по две платна в посока, няма да се справим.

В момента без международен трафик изминаването на тези 100 км отнема 2-3 часа. Ако интензивността на натоварване се повиши с превозни средства, включително с автобуси и тежки камиони, трасето ще стане изключително тежко. А това за Смолянска област е единственият сериозен маршрут.

При община “Кирково” имаме “Маказа”, но там стои въпросът с обходния път на Кърджали. По същия начин от другата страна на Родопите следващият граничен пункт е чак при Гоце Делчев. Връзката от Кърджали и Ивайловград до Гоце Делчев през Смолян също е много проблемна.

Транспортно са ни нужни две сериозни артерии – поне един скоростен път, който да свързва магистралата с ГКПП-то и перпендикулярно на него т.нар. магистрала от Гоце Делчев до Ивайловград. Това са нещата, които ще запазят региона и ще го развият. В противен случай той е обречен в следващите 10 години на постоянна миграция, демографски проблеми и обезлюдяване.

– Вие сте поставял този проблем нееднократно пред различни правителства. Защо не се случва нищо?

– Този въпрос се обсъжда в различни формати  и е поставян на вниманието на различни министри вече 12 години, откакто съм кмет. За съжаление, не е налице единомислие между всички страни какво точно трябва да се направи.

Имахме периоди, в които определени управляващи искаха разширение с трета лента на пътя Асеновград-Чепеларе. Нещо което няма да реши проблема. Мисля, че в момента всички узряха за необходимостта от изграждане на скоростен път. Трябва да се помисли за обхода на Кърджали.

Връзките между магистрала “Тракия” и граничните пунктове трябва да са с висок капацитет на преминаване на превозни средства, ако искаме да развиваме региона.

– Как липсата на добра пътна свързаност се отразява на туризма и инвестициите в областта?

– За курорта Пампорово е от изключителна важност през зимният период да има алтернативен бърз маршрут. Защото голяма част от българските туристи идват по магистралата и трябва да могат да стигнат до курорта.

Ако искаме да развиваме Пампорово още повече, ако искаме да развиваме и други курорти в непосредствена близост, ако искаме да развиваме летния туризъм, това е от първостепенно значение. Трябва незабавно стартиране на процедури по предпроектно проучване и проектиране на скоростния път и незабавно стартиране на лотове за неговото строителство.

Що се отнася до инвестициите, общините правим неимоверни усилия да привлечем инвеститори, имаме всички дадености определени инвеститори да дойдат, но те не го правят заради трудната свързаност. Даже има такива, които са дошли, инвестирали са и в момента се оттеглят и отиват на по-добри логистични позиции за тях.

Пловдив се явява притегателен център. Наскоро имахме Регионален съвет за развитие, където констатирахме със съжаление, че Южноцентрален район има много развит център в лицето на Пловдив и много слабо развита периферия с малки изключения.

Това трябва да се промени. Това трябва да е централна тема на правителството. Не може само да чакаме някакви европейски проекти и средства. Ако се започне системна работа и всяка година се заделят средства в рамките на няколко години скоростният път може да бъде факт.

– Общините от години се борят за децентрализация. Ако тя бъде осъществена процесът по-лесно ли ще се осъществи?

– Ако децентрализацията бъде осъществена във вида в която в момента си я представят всички, няма да има ускоряване на процеса. Това е национален проект като магистралите. И се иска сериозно държавническо планиране.

Имаме два подхода. Единият е да развиваме перифериите, така че да могат инвестиции да се насочват в тях, хората да имат работни места, да живеят и в периферните райони, а не да се струпват в центъра.

Тогава трябва да правим много големи инвестиции, за да направим транспортна свързаност до регионите. Обратният случай – ако не го направим, естественият процес е хората да се струпват в центъра.

Тогава там също трябва да правим огромни инвестиции, но за детски градини, жилища, болници, училища – цялата социална и техническа инфраструктура. Пловдив се задъхва от липсата на места за паркиране, а няма накъде да се разширява в тази посока.

Това е моментът, в който държавата трябва да каже искаме да осъществяваме първия подход. Ще развиваме периферията догонващо, даже изпреварващо, за да няма изкуствена миграция.

– Културно-историческото наследство в неговото многообразие и цялост може да бъде основа за развитие на регионите. Как те могат да се възползват от даденостите на природата и наследството от миналото, които стопанисват?

– По-добър стопанин, особено за културно-историческото наследство, от общините няма. И няма как да има. Защото стопанисването на тези места не е само да почистваш около историческото място, крепост или пещера.

Това изисква постоянна поддръжка, инфраструктура, персонал, мотивирани и целенасочени действия от общинската власт. Цялото културно-историческо наследство трябва да бъде управлявано в интерес на местните общности.

Защото това е пътят – чрез реализиране на истинско местно самоуправление инициативните общински екипи могат да създават нови възможности за развитие на собствената си икономика.

Трябва най-после да започнем да гледаме на културно-историческото си наследство и като на начин за развитие на икономиката си.

– Достатъчна подкрепа от държавата ли получават общините, за да правят това?

– Не бих казал. Ще дам пример с община Рудозем. Имаме предоставени права за управление върху средновековна крепост, в която преди 17 години са направени първоначални разкопки.

17 години по-късно държавата не намира вариант да осигури средства да довърши тези разкопки и да се намери вариант за консервация, реставрация и реконструкция, така че тази крепост да се превърне в привлекателен обект.

По същия начин стои и въпросът с пещерите. Държавата е предоставила управлението на пещерите на Българския туристически съюз. Всички виждаме какъв е резултатът. Общините имат всички ангажименти. Ние нямаме разработена пещера на нашата територия, но имаме такава, която е регистрирана като обект от национално значение.

Туристическият съюз не проявява никакво отношение за разработването на този туристически обект. Но ако той бъде разработен, общината трябва да поеме всички видове ангажименти и разходи по поддръжката на достъпа и прилежащата инфраструктура, а приходите от икономическата дейност ще отидат другаде.

– Какво е решението?

– На първо място трябва да дефинираме къде е държавният интерес, кои са държавните цели, да се заделят средства за реализацията им и чак тогава за всичко останало.

– Какво от опита на съседите може да почерпи България?

– По отношение на икономическата реализация, която имат културно-историческите дадености в Гърция, ние можем да черпим много опит. Те са си дефинирали целите, да го направим и ние. В начина на реализация можем да почерпим опит и от Гърция, и от Турция и от всички европейски държави, които изключително умело умеят да рекламират това което имат

– Какво ни липсва на нас?

– Първо стратегия за управление, второ – реклама. Имаме не по-малко неща за показване. Но първо трябва да осъзнаем, че това е ресурс, който държавата трябва да развие.

Генерална грешка е разделянето на туризма на видове, от които развиваме един. Пампорово има 2, 5-3 месеца зимен сезон. Ако през останалото време има достатъчно места, които да се посетят около нето, може да стане целогодишен курорт.

– Как се развива туризмът в Рудозем, какви нови инициативи имате?

– Туризмът в Рудозем не е традиционен отрасъл. Това, което в момента сме направили като стратегия за развитие на туризма, е основно в балнеологията. Очакваме всеки момент да приключи цялата процедура за минералната вода, която открихме със сондаж и да получим сертификат за балнеологичен център.

Това, съчетано с граничния пункт, крепости, близостта до морето, е нещо, което може да създаде цял нов отрасъл. Спомням си времето, когато в далечната 2005 г. бях председател на Общинския съвет. Тогава нямахме нито едно място за настаняване в община Рудозем. Сега имаме 200 легла. Надявам се скоро да станат 2000.