Смолянчани ще представят България в първата Балканиада по снежен волейбол

Никола Лазаров е един от първите шампион по снежен волейбол на България. Миналата година той поведе своя тим Смолян 2 на дебютното първенство.

Следващият уикенд под връх Перелик, заедно със съотборниците си, Лазаров ще защитават герба на България в първата Балканиада.

Лазаров даде интервю пред официалния сайт на БФ Волейбол, в което разказа какво представлява снежният волейбол и за всички предизвикателства пред този спорт.

Вие сте шампион от първия турнир по снежен волейбол миналата година под връх Перелик. Какво очаквате от първата Балканиада, която ще се проведе през следващия уикенд?

 Когато миналата година научихме за турнира, бяхме много развълнувани. Със съотборниците ми в Родопа (Смолян) го приехме като предизвикателство. Знаехме, че в някои западни страни снежният волейбол вече е доста нашумял. Решихме да сформираме тим и се записахме. Ние сме момчета от Смолян и условията са ни познати. Вече имаме опит от миналата година. Нямам представа отборите от Турция и Румъния колко са добри, но ние сме колектив и очаквам да се справим много силно. Най-важното е да се забавляваме.

Колко различен е снежният волейбол от плажния и този в зала?

От девет години се занимавам с волейбол. Между трите единственото общо е думата волейбол. Разликата със снега е коренна. Най-малкото метереологичните условия имат основно влияние. Екипировката е доста нетипична. В залата си с наколенки, настилката е твърда.

При снежният играеш сред природата, на чист въздух. Много сме зависими от нея. Тук трябва да носим футболни обувки с бутони, което е неудобно и нетипично. Аз не обичам футбола и нямам никаква представа от него. Но пък беше предизвикателство да опитам снежния волейбол.

В залата можеш да контролираш своя начален удар, да отиграеш топката по даден начин, докато в природата трудно можеш да предвидиш нещо. Ако имаш попътен вятър, не можеш да го прецениш. Коренно различно е. Имам опит и с плажния волейбол. С един от колегите ми даже спечелихме турнир. Там нещата са по-близки до волейбол в зала. Настилката е по-удобна от снега, който е хлъзгав и в него се потъва. В пясъка също може, но много по-малко. Освен това на едното място е студено, а на другото – топло.

От колко време се занимавате със снежен волейбол?

Миналата година той навлезе в България и решихме да го пробваме. Когато постигнахме резултата от първия турнир, със съотборниците ми решихме, че точно този спорт много ни харесва. Събрали сме се на три позиции. Аз към либеро, имаме разпределител и посрещач. На мен се пада честта да обирам топките по терена, давам на разпределителя и посрещачът напада. Разбираме се много добре. В един отбор играем в Родопа (Смолян).

Какви са тънкостите, които са важни в снежния волейбол?

Метеорологичните условия или помагал, или пречат. Игрището се разпределя за трима играчи. Това е доста добър формат. Задължително един трябва да е разпределител и да седи отпред, да прави блокада, да е висок.

При снежния волейбол двойната блокада е излишна. Трябва да има човек, който да обира топките и един да завършва атаките. Да е подготвен да му я вдигнат, да има резултатност. Либерото трябва да е навсякъде. При висока топка вятърът може да я разколебае, става объркване в играта. Искаш да забиеш, а едва я прекарваш над мрежата.

Другият тактически съвет, който бих дал, топките да се посрещат ниско и възможно най-бързо да стигат до разпределителя. После топката да се вдига ниско – около метър. Така посрещачът има поглед над блокиращия. Преценява къде да я пусне. Началният удар също е от голямо значение заради вятъра. Най-важно е да си подвижен. На плажа е много по-твърдо. При снежния можеш да потънеш до коляно. Снегът постоянно се топи, има слънце и се променят условията. Високите играчи имат по-трудна подвижност. По-ниските с движат по-лесно.

Българската федерация държи да развива много снежния волейбол. Има ли вече много ентусиасти да играят?

Лично в моя град Смолян намираме спорта за предизвикателен. Снежният волейбол не е целогодишен. В залата тренираш 12 месеца. Може би точно това предизвиква интерес у самите хора.

При спортистите в Родопа много се коментираше кой да се запише. Много искат на следващия турнир да участват. Много хора от други градове ме питат колко е интересно, как се играе. Виждам, че има реален интерес.