Името на град Смолян идва от славянското племе смоляни

Името на родопския град Смолян идва от славянското племе смоляни, които населявали тази територия в миналото.

Смоляните са славянско племе, населявало Средните и Западните Родопи. Те са се заселили в родопските земи вероятно през VII-VIII век.

През 837 година, когато племето вдигнало бунт против централната византийска власт, в тяхна подкрепа българският хан Пресиян, съместно с наместника си кавхан Исбул, навлязъл в Родопите, преминал земите на смоляните и стигнал до град Филипи в Беломорието.

При управлението на цар Симеон Велики смоляните окончателно станали част от българската народност.

Смята се, че селището датира от древни времена. Смолян е носил е имената Езерово, Ахъ Челеби и Пашмакли.

Според античния гръцки историк Херодот този край е бил населен с траки от дълбока древност.

След падането на България под властта на Османската империя със султански ферман от 1519 г. Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъ Челеби.

В османски документи от XVII век селището, съществувало на мястото на днешния Смолян, се споменава като Езерово.

По-късно то е преименувано в Башмаклъ, а впоследствие е променено в Пашмаклъ и Пашмакли. С това име остава до 1934 г.

Пашмаклии е преименуван на Смолян през 1930 г. През 1936 година около запазените развалини на античната и средновековна крепост Аетос (Орел) край Смолян са направени разкопки, който са разкрили крепостни стени.

На 18 юни 1960 г. градовете Смолян и Устово и селата Райково и Езерово се обединяват в град Смолян. Смолян е бил стар административен център, Райково е било занаятчийски център, а Устово – търговски.