Любопитно за гората: Каква информация крият годишните пръстени на едно дърво?

Изпълнителната агенция по горите продължава поредицата “Любопитно за гората” с интересна информация за това как се „разчита“ записаното в годишните пръстени?

Годишните пръстени се образуват при ежегодното нарастване на дърветата по диаметър. По-светлата част се образува през пролетта, а по-тъмната през втората половина на вегетационния период.

В годишните пръстени на дърветата е записана важна информация за климатичните условия и други събития, които са дали отражение върху растежа на дървото.

Науката, която се занимава с разчитането на данните в годишните пръстени се нарича „Дендрохронология“.

Анализирането на информацията записана в дърветата, позволява да се правят изводи за измененията в климата преди стотици години.

Благодарение на тези данни могат да се изготвят различни сценарии за развитие на горите в бъдеще.

Взимането на проби от дърветата става със специален инструмент наречен „Преслеров свредел“ /сн. 1/. Чрез него се извлича част от дървесината на стъблото с незначително нараняване на самото дърво.

Информация, съхранена в годишните пръстени

На снимката /сн. 2/ е показана шайба от дърво, което е изсъхнало през 2015 година и отрязано през 2016. По броя на годишните пръстени, които броим от центъра на шайбата, установяваме, че възрастта му е била над 211 години.

На шайбата са отбелязани години, които са били важни в развитието на дървото, такива които показват климатини изменения и важни години от историята на горското дело в Благоевградска област.

Център: Дървото се е появило в началото на 19 век – през 1804 година. Младата фиданка най-вероятно е поникнала върху изоставени пасища. Това е период, който се характеризира с демографски срив в района на Западни Родопи. През втората половина на 16 до средата на 18 век, настъпва глобално застудяване по времето т. нар. „Малък ледников период“. Климатичните промени в Северното полукълбо не подминават и Родопите и довеждат до намаляване на населението, миграции и изоставяне на земеделски площи.

До 1844 година: Първите 40 годишни пръстени са много широки и показват, че дървото се е развивало свободно, без конкуренция. Това е типично за фиданките, които се появяват първи на голи площи, след прекратяване на ползването им за земеделие. Формират широки корони, които са силно осветени и осигуряват бърз растеж по диаметър.

1854 година: Наблюдава се поредица от 3-4 тесни годишни пръстени и тенденция за намаляване на темповете на нарастване, разположени от едната страна на стъблото.

Такава рязка промяна в растежа на дървото може да настъпи, като резутат на физическо увреждане, като например пречупване в короната и загуба на живи клони, пожар и др.

Най-вероятно в случая става въпрос за пречупване на клони от тази страна на стъблото, което се получава от мокри снегове и е често явление при белия бор в района на Западни Родопи.

1910 година – следи от пожар: пожарните рани се разграничават ясно при проби взети от основата на дървото, като тази. Те са резултат на низови пожари, които водят до обгаряне на приземната покривка и причиняват загиване на проводящата система на дървото в определени участъци от обиколката на стъблото. Пожарите са били често явление в Родопите в началото на миналия век.

Каракачаните са използвали планините за паша на овцете през лятото и есенно време са причинявали умишлени пожари за освобождаване на площи през следващата година.

Това е дало сериозно отражение върху състоянието на горите в планините на България и такива следи могат да се видят по проби взети от дървета от различни райони.

1913 година: Начало на организираната дейност в горите на Благоевградски район. С Указ №25 на цар Фердинанд са образувани първите държавни лесничейства „Дикчан“, „Неврокопско“, „Мехомийско“, „Петричко“ и „Струмишко“.

1986 година: Отбелязва се залесяването на 2 000 000 декарa нови гори. 70-те и 80-те години на миналия век са период, който се характеризира с масови залесявания.

Създават се нови гори върху изоставени земеделски земи, залесяват се ерозирали земи и се укрепват поройните водни течения. /сн. 3/

2000 година: Сушите са периодично повтарящи се явления за територията на нашата страна. През такива години дърветата формират сравнително тесни годишни пръстени.

Засушаванията се отразяват на дървесните растения, като много често са последвани от влошаване на здравословното състояние на горите.

Най-значимите суши за 20-ти век са през 1902 г., 1907-1908 г., 1917 г., 1927 г., 1945-46 г., 1984-1994 г., 2000 г.

2015 година: Дървото загива в резултат на нападение на върхов корояд. Нападенията от насекомни вредители са чести явления в иглолистните гори на България.

Появяват се след увеличаване на популацията на вредители и се провокират от климатични екстремуми и повреди, предизвикани от абиотични фактори – снеголоми, ветровали и др.

За района, от който е добита шайбата, съществуват исторически данни за такива масови нападения през периода 1945 – 1946 година, 2008-2009 година.

Снимки: Facebook