WWF и РИОСВ-Смолян проведоха обучение за оценка на щети от кафява мечка

Служители на Регионална дирекция по горите – Смолян и на държавни горски и ловни стопанства взеха участие в обучение, организирано от WWF България и Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Смолян.

Темата на обучението бе „Оценка на щети, причинени от кафява мечка на домашни животни“, като обаче бяха обсъждани и вреди, причинявани от други едри хищници.

Събитието, проведено на 26 април, бе открито от Георги Георгиев, началник отдел „Превантивна дейност“ в РИОСВ – Смолян.

По думите на Георгиев сигналите за щети от едри хищници в област Смолян нарастват. Миналата година те са били над 200, а до момента през 2023 г. има 32 сигнала.

„Важно е причинителят на щетата да се определи възможно най-точно, за да не се ощетяват собствениците и да се знае кой поема компенсациите, но и за да не се трупа негативна слава на определен вид хищници. Тъй като щетите от мечки се изплащат, има голям натиск над този вид – винаги мечките се посочват за виновници, а понякога щетите са с друг източник“, посочи Георги Георгиев.

Той обърна внимание и на основните положения от проект на наредба за определяне на щетите от кафява мечка.

Основни принципи при оценка на щети

Следващите части на обучението бяха посветени на разпознаването на следи от присъствието на мечки, разликите при нападения от различни едри хищници и оценките за причините за смъртта на домашни животни. Лектори бяха Александър Дуцов, старши експерт „Опазване на видове“ в WWF България, и д-р Владимир Тодоров, биолог от секция „Биоразнообразие, популационна биология и ресурси от гръбначни животни“ към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българската академия на науките.

„Щетата трябва да бъде регистрирана възможно най-бързо. Всеки ден около жертвата ще се появяват повече и повече хищници и ще става по-трудно да бъде определен истинският виновник. Колкото по-бързо постъпи сигналът, толкова по-точна ще бъде оценката“, каза Александър Дуцов.

От огромна важност е мястото на щетата да се документира внимателно и да се направят снимки в детайли. Нужно е да се опишат всички видими външни наранявания и белези от хранене. Не бива да се предприемат действия, които биха заличили следи или премахнали обекти от значение за адекватната оценка.

Дуцов и Тодоров разказаха как трябва да се извърши огледът, за да е максимално акуратен. Служителите на терен трябва да обърнат внимание на всичко, което може да помогне за определянето на виновника – следи от лапи и нокти, косми, екскременти. Дадени им бяха указания и за оборудването, което е необходимо да носят със себе си.

Експертите посочиха разликите при нападения от мечки, вълци и скитащи диви кучета. Също така обясниха как се правят измервания на следи на различни животни и представиха полезна таблица за разпознаване на щетите.

Още един важен способ за оценка

За да се определи с точност кой или какво е причинило смъртта на дадено домашно животно, понякога трябва да се извърши некропсия (аутопсия на животно – бел.ред).

„Необходимо е да се свали кожата на жертвата в областта на врата, гърба, задните крайници, защото от вътрешната страна ясно личат всички белези, наранявания и разкъсвания. Трябва да се обърне внимание на кръвонасяданията и реакцията на кожата при пробиване от зъби и нокти. Ако няма кръвонасядания и реакции на кожата, това показва, че макар в последствие да се е намесил хищник, първопричината за смъртта е друга. В такива ситуации се налага последващ анализ“, заяви Александър Дуцов.

По думите му има немалко случаи на злоупотреби, при които домашно животно умира от болест – например от пневмония, но собственикът го оставя навън и изкачва мечка да се появи, след което предявява претенции за обезщетение. Затова е важно служителите, които правят оценките, да могат да разпознават точните причини за смъртта.

По време на дискусията бяха засегнати още темите за превенцията на нападения от едри хищници и за бракониерството на защитени видове, което експертите продължават да определят като изключително сериозен проблем.

Участниците се включиха активно с въпроси и коментари и разказаха истории от своята практика. В края на обучението те получиха сертификати.

Източник: WWF България