Кметът на Чепеларе участва в Националния съвет по туризъм

На 13 декември се проведе първото за 2022 г. присъствено заседание на Националния съвет по туризъм.

НСОРБ бе представлявано от кмета на Община Чепеларе Боран Хаджиев.

В работата на консултативния орган към министъра на туризма взеха участие представители на министерствата, имащи отношение към сектора, на браншови организации и общини от цялата страна, които имат водеща роля в създадените организации за управление на дестинациите.

Туризмът се възстановява, това сочат статистическите данни, които представи министър Илин Димитров. Той направи своеобразен отчет за изпълненото от ведомството под негово ръководство през последните 5 месеца. Успешно са преодолени двете най-сериозни предизвикателства за туристическата администрация – управлението на програмата за подкрепа на украинските бежанци и натрупаните през годините забавени категоризации на туристически обекти.

Министерството на туризма е предприело и редица стъпки за активизиране на националната реклама и промоция. Като най-успешна кампания се отчита тази в Полша, която е съчетала успешния модел на роудшоу, поредица от туристически представяния, срещи с бизнеса и представители на полските институции.

На ново ниво са изведени взаимоотношенията между България и Турция в областта на туризма. Предстои в най-скоро време да бъде разкрито официално туристическо представителство на страната ни в Истанбул.

Сред приоритетите на Министерството на туризма Димитров очерта започването на агресивна рекламна кампания на основните емитиращи пазари. Във вътрешен план неговият екип ще продължи усилията за обединяване на бранша и за формиране на единна имиджова политика, която да обедини всички институции и организации.

По данни на Министерството на туризма, които бяха представени пред членовете на НСТ, резултатите от летния туристически сезон показват 10% ръст на туристите, посетили страната ни, спрямо предпандемичната 2019 г.

Значително е увеличен броя на българските туристи, от чуждестранните – най-висок дял имат румънците, следвани от туристите от Германия, Великобритания, Полша, Чехия, Израел и др. Около 71% от влезлите в страната чужденци през лятото на 2022 г. са имали за цел почивка, малко над 13% – бизнестуризъм.

Географията на посещенията остава силно ограничена – предимно черноморските общини и София. Възрастовата група на предпочитащите България за лятна почивка е между 30 и 44 г.

Позитивни на този етап остават очакванията за зимния сезон 2022 – 2023, който официално ще бъде открит на 17.12. в Банско. Очаква се курортът да отбележи ръст на туристите с 12%.

За Пампорово прогнозите, на база направените до момента резервации, са за 15% повече туристи, положителен е и трендът за курорта Боровец. Основните държави, от които страната ни ще посрещне туристи през този зимен сезон са Израел, Северна Македония, Турция и Румъния.

Представянето на актуални статистически данни в дигитален вид е една от новите услуги за бизнеса и общините, които предоставя вече Министерството на туризма. На сайта на ведомството на двуседмична основа се публикуват данни от Единната система за туристическа информация, които могат да служат като добра база за прогнозни разчети и планиране на инвестиции.

Заместник-министър Ирена Георгиева обърна внимание, че коректността на подаваната информация е от ключово значение за ефективното маркетингово планиране. Засега разминаванията в данните на ЕСТИ и НСИ са около 30%, което буди безпокойство в туристическата администрация и Министерството предвижда поредица от работни срещи със Статистическия институт, за да бъдат идентифицирани причините за тази аномалия.

Управлението на туризма у нас се осъществява  на 3 нива: министър, областни управители и общини, подчерта Илин Димитров и обърна внимание на добрата и ползотворна комуникация с местната власт и НСОРБ.  Все още остават затрудненията във функционирането на организациите за управление на дестинациите, които до момента разчитаха на проектно финансиране, но поради липсата на държавен бюджет, в началото на 2023 г. няма да има възможност да им бъдат осигурени необходимите средства.

За приемственост между различните политически екипи в Министерството на туризма призоваха представители на общините, участващи в НСТ от квотата на организациите за управление на туристическите райони. Те настояха и за по-осезаеми усилия за промотиране на вътрешността на страната.

Министър Димитров увери, че през 2023 значителна част от средствата за национална реклама ще бъдат насочени към специализираните форми на туризъм и призова за обединение на усилията по места. Като добър пример той открои община Велинград, която успешно партнира с местния туристически бранш и отчита 93% събираемост на туристическия данък.

Антон Пенев – главен експерт в отдел ,,Международна дейност и туризъм“ при Столична община обърна внимание, че София от 2021 г. е част от Асоциацията на организациите за управление на дестинациите и Столицата ще бъде домакин на Асамблеята през април 2023 г. Той изтъкна сериозният напредък на СО в областта на дигитализацията и предложи експертна подкрепа за развитието на ЕСТИ.

Основна точка в дневния ред на заседанието на НСТ беше обсъждането на Годишната програма за национална туристическа реклама за 2022 г. Вътрешният туризъм се оценява като спасителен фактор както в годината на рестарт след пандемията, така и в период, в който поради военния конфликт, един от най-големите емитиращи пазари – Русия е изключен от туристопотока към България.

През 2023 г. България ще бъде партньор на изложението в Баку, Азербайджан, което ще се проведе между  4 – 6.04.2023 г. С представителни щандове страната ни ще участва в близо 30 туристически борси, като представителите на бизнеса и общините са имали възможност да участват в селекцията на изложенията, включени в Националната програма. Запазва се политиката Министерството на туризма да заплаща 50% от стойността на участието на фирми и общини, представящи се на българския национален щанд по време на изложения по света.

Продължава работата по проекта за единна национална дигитална карта в туризма. Той ще бъде реализиран на модули и в партньорство с научните среди, бизнеса. Предстои въвеждането на електронен регистър за всички съизложители на национални щандове на България.

Основните проблеми пред реализирането на по-ефективни маркетингови активности са нуждата от повече средства и специални подходи към пазарите на Великобритания и Скандинавските страни и ограниченията на ЗОП по отношение на рекламата в дигитална среда.

Процедурите продължават, понякога с години, а съвременните комуникации имат свои правила и изискват адекватна и бърза реакция. Като тази на Илон Мъск при вида на Белоградчишките скали – без съмнение, най-ефектната реклама на страната ни от последната година.

Източник: НСОРБ