WWF завърши първата фаза от мониторинга на старите гори, обявени за опазване

Приключи първият етап от работата на WWF по мониторинга на старите гори, която започна през пролетта на 2021 г. Той е част от дългосрочна програма на природозащитната организация за наблюдение състоянието на обявените за опазване стари гори у нас.

Резултатът на този етап е обнадеждаващ – по данни на експертите, провели наблюденията на терен, в над 95 % от посетените територии са спазени всички ограничителни мерки.

Първата фаза на мониторинга обхвана избрани стари гори на териториите на четиринадесет горски стопанства в различни райони на България – Берковица, Борино, Говежда, Девин, Земен, Катунци, Мугла, Осогово, Петрич, Първомай, Радомир, Смолян, Хайтов и Чипровци. В рамките на седем месеца бяха посетени общо 194 подотдела с обща площ 1800 хектара.

Експертите установиха, че необходимите ограничения се спазват и в обявените за опазване стари гори във всички горски стопанства, с изключение  на едно, не са извършвани сечи. В някои от проучените подотдели обаче се наблюдават начални форми на сукцесия. Дейността на WWF по осъществяването на мониторинг ще продължи и през следващите месеци катоще обхване и други райони на страната.

„Провеждането на мониторинг на обявените за опазване стари гори е важно за да установим дали на практика се спазват предвидените мерки и ограничения. Резултатите от този мониторинг ни дават и друга важна информация за цялостното състояние на горите – например, дали междувременно е имало горски пожари, природни нарушения като ветроломи, ветровали, снеговали и др. и дали е настъпила някаква промяна в типа на местообитанието.  В противен случай, опазването на старите гори ще се случва само на хартия“, коментира Нели Дончева, ръководител на екипа по мониторинг и главен експерт в практика „Гори“ на WWF .

За какво следи WWF в рамките на мониторинга?

Дългосрочният мониторинг на старите гори включва дейности, насочени към проследяване на състоянието им в няколко аспекта. В тази връзка WWF следи за:

1.  промяна на границите, площите и наименованията на подотделите на старите гори в горскостопанските планове;

2.  спазване на ограниченията за водене на горскостопански мероприятия на териториите на старите гори;

3.  унищожаване на площи в случай, че стари гори са засегнати от инфраструктурни проекти;

4.  спазване на ограниченията, заложени в нормативната уредба в случаи, при които е извеждана сеч за поддържане на налични инфраструктурни обекти като пътища, далекопроводи, газопроводи, кариери, язовири, ремонт на съществуващи водопроводи и др.;

5.  санитарни сечи, съобразно изискванията на чл. 72, т. 6 от Наредба 8 за сечите в горите. С други думи, при наличие на повреди при 50% от насажденията е позволено извеждането на санитарна сеч в старите гори;

6. големи по размер незаконни сечи;

7. интензивно опожаряване;

8. цялостното състояние на старите гори и процесите, които протичат в тях;

9. промяна в типа на местообитанията;

10. сукцесионни изменения, които могат да са резултат от човешка намеса, както и от промяна във факторите на средата, като например климатичната криза.

Картирането и поставянето под защита на старите гори може да се счита като много важна стъпка на държавата в посока опазване на природното ни богатство. Тя идва в отговор на приоритетите на Стратегията на Европейския съюз за опазване на биологичното разнообразие до 2030 година. Защитата на старите гори ще осигури и опазване на пъстрия животински и растителен свят, чиито дом са те.

Защо са важни старите гори?

Старите гори са едни от последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека. Те все още съхраняват примери за биологично разнообразие, характерно за девствените гори, съществували някога в цяла България.

Eдинствено в старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст, често между 300 и 400 години и придобиват величествени размери от над 40 – 50 м височина и 1 – 2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени.

Старите гори у нас са съсредоточени най-вече в места, където достъпът все още е ограничен поради липсата на пътища или стръмен релеф. Могат да се видят предимно в резерватите, в националните паркове и в по-недостъпните високопланински райони и вододайни зони на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа.