Радостина Кирилова: Работим с ученици, със студенти, с безработни жени
През 2019 като противодействие на негативните нагласи на обществото към НПО сектора се създаде коалицията Равни.бг. В нея се включиха 30 неправителствени организации, фокусирали работата си върху насилието над жени, екология, младежка интеграция, борба с предразсъдиците и различните зависимости, свободата на словото, защита на човешки права.
Радостина Кирилова от Клуб на жените “Родопчанка” Смолян пред Маргиналия.бг
Радостина, вие представлявате организация с мандат „борба с насилието над жените“. Имаше ли по –специална причина да се фокусирате върху този проблем?
Ако търсите по-специална причина, като например някоя от нас да е преживяла насилие-за щастие няма такава. Но си имаме предистория. Ние сме 6 активни жени-приятелки, които съдбата събра преди години. Работихме в различни институции и бяхме натрупали поотделно опит в работа по проекти. Често се събирахме и обсъждахме наболели проблеми На една от тези срещи решихме, че бихме могли да регистрираме наша си НПО. Въпреки, че преди повече от 15 години не се даваше гласност на проблема за насилието, един от първите ни проекти беше свързан с този проблем. И така започнахме.
Данните сочат, че проблемът с домашното насилие е осъзнат от 79% от българското общество. Какво включва вашата програма – превенция? По-концентрирани действия на полицията и съд? Искате ли законодателни промени?
Клубът ни е регистриран през 2003 година. От тогава до сега, вече 17-та година, насилието присъства в почти всички наши проекти и всички дейности са насочени към ограничаване и преодоляването му. Хората вече ни разпознават. Работим с полиция, със съда и прокуратурата, с местни и регионални структури. Изготвяме анкетни проучвания, правим анализи. За съжаление, възможностите ни са ограничени. Ние нямаме кризисен център за подкрепа на жертви на насилие. Ако жертвата не позволи подкрепа, нищо не може да се направи. Ако близки от семейството или съседи искат да помогнат на жертвата като подадат сигнал, то не рядко жертвата се противопоставя и казва, че това си е техен, семеен проблем и никой не трябва да се намесва. Трябва да се работи с насилника, а не с жертвите на насилието. Защо трябва да се извежда от семейството жертвата, а не насилника? Върху този въпрос трябва да се работи, чрез промяна в нормативните документи. Важно нещо е, че когато е афектиран един човек, жертва на насилие, той е склонен да подаде сигнал, но на следващия ден отива да си оттегли сигнала. В тази връзка имаме предложение: Трябва да няма вариант за оттегляне на вече подаден сигнал.
Как и кога бихте определили ефективността на работата ви?
Когато работим по проекти, то дали е ефективна работата ни се определя от резултатите, т.е. в края на всеки проект се отчитат заложените индикатори за успех. Но за нас това не е единствения критерии за ефективност на работата ни. Ние работим регулярно, не само по проекти. Работим с ученици, със студенти, с безработни жени. Активно участваме във всякакви прояви на общинско, областно и национално ниво. Създаваме много нови партньорства. Сътрудничим си с други НПО. Щастливи сме, че бяхме поканени и вече сме част от гражданското обединение „Равни БГ“. За нас това е признание, но и задължение да работим още по-усърдно и с обединени усилия.
Гражданският сектор има много врагове, особено през последните две години. Как си обяснявате това?
Водещ мотив в нападките на „враговете“ срещу неправителствените организации е моделът на препитание. През последните години се говори много за фондации и сдружения, които използват статута си предимно за да се облагодетелстват финансово, като се превръщат в нарицателни за целия НПО-сектор. Все по-често в медиите се говори, че извършването на проектни дейности чрез безвъзмездно финансиране е свеждано единствено до вземане на пари наготово. Появиха се понятия като „платени НПО-та“ и „грантови НПО-та“, които чрез свои лобисти са винаги сред печелившите. Това дразни хората и е повод за създаване на врагове. Похвална е инициативата на БФЖ за създаване на Гражданско обединение Равни БГ, защото с общи реални и актуални действия можем да спомогнем за изчистване имиджа на гражданските организации сред обществеността.