Ансамбъл Родопа представя спектакъла “Чан до чана, песен до песен” на 28 ноември в Смолян

Фолклорен ансамбъл “Родопа” отново ще представи спектакъла “Чан до чана, песен до песен” – любими родопски песни и свирни като своеобразна втора премиера.

Представлението е на 28 ноември т.г. от 19:00 часа в зала 1 на Родопския драматичен театър “Николай Хайтов, съобщават от ансамбъла.

Представяме ви рецензията за спектакъла на доц. д-р Соня Райчева от ПУ „Паисий Хилендарски”

„ЧАН ДО ЧАНА, ПЕСЕН ДО ПЕСЕН” е тематичното заглавие на новата сценична програма на ансамбъл „Родопа”. Представена в няколко града на България, концертната изява на трите формации – хор, оркестър и танцов състав, е убедителна и въздействаща. След „Невястата” – тематичен спектакъл, породил, както възхита, така и противоречиви мнения, новото заглавие в репертоара на ансамбъл „Родопа” – „Чан до чана, песен до песен” е с по-мащабна и обобщаваща насоченост. Върху фона на най-прочутите песни, свирни и хороводни стъпки, почерпени от автентичното богатство на родопския етнос, е прокарана стара, колкото древното време „сюжетна линия”: съпротивата на бащиния авторитет към „севдата” на женското чедо, дръзнало да залюби „неподходяща” изгора, несъответстваща на бащините критерии за богатство и материален просперитет.

Индивидуалните изпълнения на Златина Узунова, Юлия Кичукова, Пламена Седянкова, Фидан Меров – изразители на автентичното звучене в песенните традиции; соловите изяви на Петър Янев, Тодор Глухов и други изявени дарования; хореографските решения на водещите сценични превъплащения (образи) подсилват цялостното внушение на спектакловата форма, а именно: да се акцентира върху тематични фокуси, за да се изведат идеята и смисъла на посланията. Тези акценти се улавят естествено така, както диктува своето достолепие чрез родовата памет, завещана от дедите ни.

Концепцията на авторите Адриан Петров – сценарист и режисьор, хореографи – Сийка Василева и Тома Карапаунов, Тодор Глухов и Николай Балабанов – композитори и автори на музикалните обработки обединява автентичното звучене на родопската народна песен, хороводния ритъм, специфичен за родопската музикална област и музикалния оркестров стил с естетическия фон от различни фотоси, отразяващи разнообразната и неповторима хубост на родопската планина. Снимковата палитра, предоставена от известния фотограф – художник Сашо Сарандалиев е по своему допълваща, умиляваща и запомняща.

Създателите на спектакъла като идея и реализация на творческия замисъл се придържат към унаследените автентични традиции и в тази тенденция се крие успехът: да се изгражда съвременното сценично пресътворяване върху корените, вплетени в народнопесенното, танцувалното и оркестровото наследство на предците. С малки изключения (някои самоцелни танцувални решения) спектакълът достойно може да бъде представен сред българските емигранти по света, чувстващи се повече българи там, отколкото тук, в страната ни. Защото, когато „брукне” каба гайдата, когато се ширне „Бела съм бела, юначе”, когато се извие „кабадайлийско” овчарско хоро – в душите, родени в скутите на Родопа планина, се разлива онази тръпка, която само родопчани познават като усещане. Като темел, съграден със сърце и обич за поколения.