Знаете ли, че…в Смолян има сграда с внушителен виенски стил

В рубриката „Знаете ли, че…” ще ви запознаем с една интересна сграда.

Девизът на мускетарите “Един за всички и всички за един” е изписан на фасадата на най-внушителната сграда в Смолян. Постройката в квартал Райково е уникална за региона. Зданието изглежда помпозно и аристократично на фона на родопските къщи. Стените на първия етаж са с дебелина 1.10 м, а на втория етаж 90 см. Разполага с 360 прозореца и над 10 входа. Дължината на сградата е повече от 80 метра. Райковци разказвали, че тя е устояла на най-голямото земетресение в Родопите.

Сградата е открита през 1929. Тя е била поръчана на архитектурното бюро на Георги Кунев в София. Позната е на смолянчани като Тютюневият монопол, а надписите й са правени от художника Анастас Стайков. Освен мускетарското послание на нея има още 3 надписа. На източната фасада пише “Стопанство – Промишленост”. На западното крило е изписано “Просвета”, а на южната страна строителите поставили надпис “В сдружението е силата”. Посланията на четирите страни са поставени високо и все още са запазени.

Фамозният тютюнев склад е идея на Коста Чилингиров. Той е роден на 6 септември 1897 г. в Долно Райково. Коста е седмото дете от 10 деца. Остава сирак на 12 години. След прогимназия в Райково учи в търговското училище в Пловдив, където основава ученически кръжок “Родопска младеж”, който по-късно полага основи на много културни и икономически дейности в Смолянско. Чилингиров завършва право в Софийски университет и става първия юрист в Смолян (Пашмакли) през 1922 г. Заради будната си политическа позиция е бил интерниран в Бяла още със завършването си. След като го отървали близки, той е бил съсичан с шашка в Смолян, а приятелите му са били предупреждавани анонимно да не дружат с него.

Чилингиров е главно действащо лице в събирането на подписка от местните в защита на българските земи след Ньойския договор, който отсича пътя на родопчани към Беломорието. След като вече не могат да имат вековния си поминък със стадата и дюлгерството, остава да разчитат на поминък от земята, на която в планината най-добре вирее тютюнът. Дребните производители обаче нямат пазар.

В най-тежките години от 1929 до 1934 г., когато другите фирми спират дейност, кооперацията продавала тютюна на района на български и чужди фирми с ръст всяка година. Издействала си да закупува тютюни за сметка и риск на държавата под формата на тютюнев антрепозит на Българската земеделска и кооперативна банка. А в бурния отрязък от 1931 -34 г. е давала хляб на над 500 семейства в трите си склада в Райково, Устово и Левочево. Първоначално за складове са ползвани помещения под наем, докато Чилингиров не събира дарения и не вдига с труда на местните сградата на тютюневата кооперация.

Жесток удар за кооперацията е смъртта на Чилингиров. Той умира на 37 години от перитонит на 28 декември 1932 г., ден след като кооперативната камионетка, в която бил, е блъсната и влачена 30 метра от влак на жп прелез на гара Филипово в Пловдив.

“Празнотата след неговата смърт е един тежък удар върху бедната средно-родопска общественост”, пише, обявявайки кончината му в първия си брой от 1933 г. списание “Родопи”. След неговата смърт кооперацията спира дейност за година, но я възстановяват от 1937 г. и става една от водещите в страната, в размирни години. В края на 1946 г. тя обединява 3725 членове с дялов капитал от над 5 млн. лв. и резервен и други фондове от общо над 4.7 млн. лв., сочат предадената й документация през 1964 г. в Държавния архив в Смолян. През май 1948 г., когато се слива с Всестранната коперация в Райково, “Български джебел” е толкова богата, че се влива със значителни материали ресурси и около 30 милиона лева свободен капитал.

По време на комунизма сградата на някогашния “Български джебел” е била използвана за тютюнев склад, припомня „24часа”. С продажбата на “Смолян- Булгартабак” нуждата от нея отпада. Тя остава в активите на районната кооперация, която я продава. Стените на постройката са се олющили през времето. Източната и южната част са обрасли в бурени.

Сграда като тази на тютюневата кооперация в Смолян има във Виена, коментира сегашният й собственик Иван Кисьов. “Над 20 г. човешки крак не бе стъпвал в нея, беше започнала и вътре да се руши”, разказва Кисьов.

През годините давал части от нея под наем, за да може да изплаща заема с който я е купил. Идеята му била да направи луксозен хотел, подобен на Тримонциум и Шератон.

„След като я купих, настъпи кризата. Нужни са огромни инвестиции, за които на този етап не можем и да си помислим. Но не съжалявам, че притежавам такова здание, рано или късно наследниците ми ще му намерят реализация. Фасадата и външният облик на сградата обаче ще останат непокътнати”, твърди Кисьов. Той самият продължава да е впечатлен от размерите й.

Снимка: Авторът