Мирослав Янчев: Всеки успех започва с поставяне на цели и качествено планиране

Община Златоград две поредни години печели награда в конкурса “Екообщина” на посолството на Франция, първо в категория “Енергийна ефективност на сгради”, а през миналата година – в “Устойчиво управление на отпадъци”. От 2007 г. насам кмет е Мирослав Янчев, с когото ,,Дневник” разговаря за ефекта от работата с кохезионните фондове на Европейския съюз за жителите и администрацията в този най-южен град на България.

Златоград е община, която би изглеждала различно без възможността за достъп до кохезионните фондове на Европейския съюз. Колко важен източник са те за хората от района?

– През последните няколко години, от края на 2007 до сега, положихме много усилия за подобряване визията на родния край с една-единствена цел – да превърнем Златоград във възможност за развитие на всеки, избрал общината ни за свое място за живеене. И резултатите от тези усилия са видими – те са и в основата на местното ни икономическо развитие.

Въпреки че местната икономика е силно повлияна от процесите на национално ниво (по-специално от стресиращата тенденция на увеличаване на миграцията, предимно на млади хора и семейства в трудоспособна възраст), смятам, че община Златоград има още доста потенциал и възможности за развитие. И именно затова структурните фондове на Европейския съюз са важни за нас.

Бюджетът ни е твърде ограничен, за да може да се благоустрои в такъв мащаб една територия като нашата община. От тази гледна точка използването на всякакви външни финансови инструменти е голяма помощ на местната власт в стремежа ѝ да подобри живота на своите жители.

Посочете няколко примера от община Златоград за ефекта от кохезионните фондове.

– Реализирахме доста свои проекти с финансовата подкрепа на структурните фондове чрез различните оперативни програми и Програмата за развитие на селските райони, а така също и от други донорски програми като Програмата за хуманитарна помощ към посолството на САЩ в България, МФ “Козлодуй”, посолството на Япония в Република България и други.

Проектите, които промениха визията на Златоград, са свързани с благоустрояване на централната градска част, като реализирахме едновременно няколко мащабни инфраструктурни инициативи, финансирани от различни европейски програми:

“Изграждане на комуникационно трасе Златоград – Термес – Ксанти” (финансиран по програма “Европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007 – 2013”) подобри достъпността на транспортната мрежа от двете страни на границата. С отварянето на четвъртата транспортна връзка между България и Гърция през Златоград се увеличава на потокът на пътници през ГКПП и в двете направления. В рамките на проекта изградихме мостово съоръжение и покрита една част от речното корито, с което се осигури нормално и безопасно движение на автомобилния трафик и се благоустрои съществуващата пътна инфраструктура в центъра на града. Изграденият, прилежащ към комуникационното трасе, паркинг със 72 паркоместа решава дългогодишен проблем в централната част на града и е удобство за гости и туристи, решили да разгледат за кратко Златоград, преди да се отправят към друга туристическа дестинация. Новоизграденото трасе облекчава движението в други натоварени улици – към Многопрофилната болница за активно лечение, детските градини и училища.

“Рехабилитация на градски парк” (ПРСР 2007 – 2013). С този проект засадихме дървета и храсти, оформихме цветни алеи, обособихме зони за отдих и детски кътове – общо реконструирахме зелените площи в централната градска част на град Златоград върху 11 980 кв.м.

“Благоустрояване на площад в централната градска част” (ПРСР 2007 – 2013). С финансовата помощ по този проект подменихме настилката на площада в гр. Златоград със съвременни материали със здрава основа, обединихме пешеходни пространства, увеличихме зелените площи и реновирахме паметника на Делю войвода.

“Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа в с. Долен и реконструкция на спортен център, изграждане на обслужваща сграда и зала за спорт на закрито в град Златоград” (ПРСР 2007 – 2013).

Тук направихме няколко неща в две посоки. От една страна, реконструирахме водопроводна мрежа в с. Долен, махала Доганица и махала Станкова. От друга, се реконструира общински спортен комплекс в Златоград така, че да отговаря на съвременните тенденции и очаквания към спорта. Така обновеният и модернизиран спортен комплекс вече предлага възможности за упражняване на високо ниво на различни спортни дисциплини, включително и с футболно игрище, лекоатлетическа писта с четири пътеки за бягане и 7 сектора за лекоатлетически дисциплини, сред които и за хвърляне на копие. Има и обслужваща сграда на два етажа към спортния комплекс, приютила още лекарски кабинет, тепих за борба, фитнес кът…

Златоград е община, гранична с Гърция. Имате ли трансгранично сътрудничество – включително за проекти за еврофондове – с гръцката страна?

– Да, община Златоград е една от българските общини с дългогодишен опит в областта на трансгранично сътрудничество с гръцка община. През 1994 г. е подписан протокол за побратимяване между двете общини от пограничните райони – Златоград и Хрисуполис в Република Гърция. Заедно, вече 24 години, постигнахме:

– сътрудничество между местните власти;

– междукултурен обмен;
– бизнес сътрудничество;
– младежки инициативи, в областта на образованието и спорта.

В резултат на няколко трансгранични проекта, реализирани във времето преди откриването на ГКПП край Златоград, местните власти на двете общини подпомогнаха междукултурния обмен, бизнес сътрудничеството и контактите между самите жители. Разработваме заедно различни проектни идеи, обменяме опит и добри практики от реализирани проекти по европейски програми, провеждаме съвместни заседания на общинските съвети. Имаме побратимяване на пет публични институции – пожарна, полиция, училища, болница и държавно лесничейство…

С успешната реализация на тези проекти поставихме началото на бизнес взаимоотношенията между икономическите субекти от двете страни на границата, които продължават и до днес, а с отварянето на границата се улесни значително тяхната комуникация.

Община Златоград разшири трансграничното си сътрудничество, като подписа и споразумение за партньорство за управление на горски пожари и природни бедствия с гръцката община Терми.

Това не остава незабелязано:

– през 2014 година община Златоград получи две номинации за най-добра практика в европейското териториално сътрудничество;

– проектът на община Златоград ZLATEX бе номиниран за най-добра практика в категорията “Трансевропейска мрежа” на Първата конференция за европейско териториално сътрудничество: представяне на най-добри практики и споделяне на опити, която се проведе в Солун;

– в категорията “Институционално партньорство и проектно управление” бе номиниран за най-добра практика и проект OUTLAND, в който община Златоград участва като партньор на община Терми, Солун.

Как промени живота в общината откриването на ГКПП Златоград – Термес?

– В миналото Златоград е бил значим търговски център, свързващ Централните Родопи с Беломорието чрез важния път, останал известен в историята с името Ксантийски друм. Той минава през връх Костадин, намиращ се на 4 км от Златоград, на самата българско-гръцка граница. В древността на върха е имало светилище, а през епохата на ранното християнство е бил изграден параклис, носил името на св. Равноапостоли Константин и Елена. През 2006 година той бе възстановен и преосветен.

Под върха е Делювата чешма – любимото място на легендарния Делю хайдутин, чието име се носи из Космоса със златоградската песен “Излел е Делю хайдутин”, изпята от Валя Балканска и записана на диск на борда на космическата станция “Вояджър”.

Разказвам това, защото искам да наблегна на факта, че това не е само важна транспортна връзка със съседната ни държава, а и значимо културно-историческо място.

Новият ГКПП Златоград – Ксанти означава развитие не само на Златоград, но и на целия регион – по-добра интеграция в европейските структури, по-тясно сътрудничество с гръцките ни партньори от взаимен интерес, модернизация на инфраструктурата, съживяване на икономиката и по-бързо утвърждаване на европейските стандарти у нас.

С отварянето на ГКПП Златоград – Ксанти се създаде възможност за стимулиране и устойчиво развитие на трансграничните бизнес отношения. Значително се засили туристическият обмен и използването на туристически пакети планина – море, предлагани от туроператорски фирми от двете страни на границата. Туристическият път през връх Костадин дава възможност от Златоград до Беломорието да се стига за около един час и тридесет минути.

Златоград е известен с традициите си да работи и със средства от програми извън тези на Европейския съюз. Колко важно е да се разнообразяват източниците за една община?

– Разбира се, че е важно една община да търси различни източници на финансиране, като искам да подчертая, че без ясна визия и без начертани конкретни идеи за реализиране е планиран провалът. Смятам, че в основата на успеха стоят поставените цели и тяхното преследване чрез кандидатстване по различни програми, но не заради самото усвояване на повече финансов ресурс, а заради възможността да се материализират тези цели.

Моето разбиране за добро управление е подчинено именно на качественото планиране в началото и търсене на подходящи донорски програми, които да подпомогнат осъществяването на планираните дейности.

Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени днес малките общини като Златоград?

– Днес въпреки всичките усилия, които полагаме за развитие на местната общност, основното предизвикателство, което смятам, че стои и пред много други малки български общини, е свързано с преодоляване на демографската криза и стопиране на масовите миграционни процеси.

От тази гледна точка, разполагайки с ресурси за развитие на местната ни икономика, е важно да се стимулира преди всичко предприемаческата активност на хората и развитието на собствен бизнес, разкриващ нови възможности за осигуряване на работни места, като фактор с най-голямо влияние за задържане на населението в общината. Без предприемаческата активност на бизнеса усилията ни ще бъдат безплодни.

Искам силно да подчертая, че в такива райони като нашия – малка, планинска община със застаряващо население, е изключително важно да има и държавна подкрепа за стимулиране на общински проекти с добавена стойност, какъвто е например нашият проект за използване на термоминералната ни вода.

Той е и най-важният ни за развитие на местната икономика, привличане на чужди инвестиции и задържане на местното население.

Така с обединените усилия на местна и централна власт се увеличават значително шансовете за привличане на инвеститори, за насърчаване на икономическата активност, предприемаческия дух и инициатива, което неминуемо ще намали отрицателните демографски показатели.