Милка Манева: Още чакам сребърния олимпийски медал от Лондон 2012

“Още очаквам сребърния олимпийски медал”, сподели щангистката Милка Манева. Тя завърши пета на олимпийските игри в Лондон през 2012 г. в кат. до 63 кг, но три от нейните съпернички, завършили по-напред, бяха хванати с допинг.

“Още няма официален документ, който да потвърди новото класиране – разказа Милка Манева. – От Международния олимпийски комитет казват, че той трябва да се даде от Международната федерация по вдигане на тежести и обратното. Минаха две години. Започвам леко да се отегчавам. Когато първоначално обявиха новината, си казах, че едва ли не още утре ще получа отличието.”

Тежкоатлетката очаква потвърждение на новото класиране заради много сериозни финансови корекции по отношение на премиите. За петото място в Лондон тя получи 50 000 лв. Хонорарната тарифа на спортното министерство за второ място е със 120 000 лв. отгоре. Освен това сребърният медал осигурява пожизнена пенсия в размер 80% от три минимални заплати (1224 лв.).

Милка Манева е убедена, че трябва да се влагат повече усилия в битката срещу допинга. Тя не е съгласна с отборните наказания срещу цели държави, информира sportal.bg

“Не може всичко да се поставя под общ знаменател – обясни Милка Манева. – Ето например за нашия случай от 2015 година се доказа, че вината е в производителя на медикамента. Същото нещо се получи и с Русия. Лекоатлетката Елена Исинбаева, която никога не беше хващана с допинг, не я пуснаха да участва в Рио. Ако даден спортист бъде уличен в употреба, нека да си плати. Но за жалост отново ще има недосегаеми страни.”

Щангистката продължава делото и завета на нейния съгражданин и дългогодишен съотборник в националния отбор Величко Чолаков. Родопският великан почина през август миналата година.
“След като Величко си отиде, нямаше кой да се занимава с клуба в Смолян – сподели Милка Манева. – Работя като учителка по физкултура, а след работа отивам в залата при децата. Чувствам се задължена заради него. Събират ми се понякога по 12 часа на ден заетост. Тежко е, но давам всичко от себе си. Децата също разбират. По-големите помагат на по-малките. Ако някой мрънка, само като кажа името на Величко, и те се амбицират и стягат. Много им липсва, защото го обичаха.”