Д-р Даниела Дариткова предлага лекарствен резерв за 100 млн. лева

Председателят на здравната комисия д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) предлага всички производители на лекарства, чиито медикаменти са в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) като заплащани от здравната каса, здравното министерство или от болниците, да поддържат задължителен резерв от 10% от шестмесечното потребление на съответното лекарство в България. В позитивния списък влизат 2726 лекарства, а потреблението за половин година е около 1 млрд. лв., което означава, че резервът трябва да е на стойност от 100 млн. лв.

В законопроекта на правителството такъв резерв се предвижда само за продукти, които са обект на засилена паралелна търговия и съответно може да има недостиг на българския пазар. Дали лекарствата на пазара са достатъчно ще следи специална информационна система, чрез която в Изпълнителната агенция по лекарствата ще се събира информация от фармацевтични компании, търговци на едро с лекарства и аптеки за наличностите на медикаменти. Ако някои от тях не достигат, ще се налагат забрани за паралелен износ. Самата информационна система би трябвало да заработи четири месеца след влизане на закона в сила, което е изключително кратък срок.

Паралелният експорт е в рамките на 300-400 млн. лв. годишно по данни от компаниите на пазара и обикновено се изнасят лекарства, които в България са в пъти по-евтини, отколкото в западноевропейските страни. Този тип търговия се насърчава от Европейската комисия с цел да се уеднаквят цените на територията на ЕС. Проблемът на България е, че по закон тук цените на ниво производител са най-ниски в ЕС и затова е атрактивно медикаментите да се изнасят.

В предложенията на председателя на здравната комисия е отбелязано още, че ако фармацевтичните компании не поддържат резерв, те ще бъдат глобени от 50 до 100 хил. лв. при първо нарушение, а при второ санкцията ще е от 100 до 150 хил. лв. В същия размер са глобите ако бъде изнесен медикамент, който е в забранителния списък за експорт в момента. Същата е и глобата за компания, аптека или дистрибутор, които неправилно подадат данни в информационната система, информира ,,Капитал”.

Проблемът на компаниите обаче е в няколко посоки. Първият е, че съвсем не всички лекарства в позитивния списък са обект на паралелна търговия и няма смисъл да се поддържа допълнителен резерв за всички.

Освен това лекарствата са своеобразна бързооборотна стока с определен срок на годност. За голяма част от медикаментите и в момента болниците начисляват неустойки, ако остатъчният срок на годност е под 60%. Например, ако срокът на годност е пет години и ако остават под три години срок, доставчикът може да бъде глобен, независимо че продуктите ще бъдат приложени още в същия момент.

Най-големият проблем обаче е, че повечето производители нямат собствени складове в България.

Според проектозакона на Дариткова забрана за износ ще се налага, когато в електронната система наличните количества са под 65% от необходимите за задоволяване на здравните потребности на населението за период от шест месеца, изчислени въз основа на средномесечно потребление за предходни 6 месеца.

В момента запасите, които се стремят да поддържат дистрибуторите, са в рамките на потреблението за 30 дни, като доставките от фармацевтичните компании обикновено са поне два пъти месечно. Ако бъде прието законовото изискване, търговците на едро ще трябва да поддържат запас за поне четири месеца, което ще доведе до необходимост от допълнителни складови площи и допълнително затваряне на свободен финансов ресурс.