Смолянчанката Силвана Чаушева е звездата на волейболния Марица

Призвана за баскетбол, но по неволя станала волейболистка. Разбира се, Силвана Чаушева едва ли съжалява. За 5 години тя премина през всички гарнитури в Марица и националния отбор, дори излезе и в чужбина. Сега отново се завърна и е със съществен принос за пълната доминация на маричанки на домашна сцена и успешния им гастрол в евротурнирите.

Родена е на 19 май, 1995 г. в Смолян. Израснала е в семейство, в което никой не е спортувал активно. Заради високия си ръст първоначално мечтае да стане баскетболистка, но не е играла професионално по простата причина, че в в родния  град е нямало къде да практикува този спорт. За да спортува, се записва на волейбол, под давлението на приятелки и познати, които отчитат ръста и като предимство. Данните и качествата и не остават незабелязани, докато е в Родопа (Смолян). Искат я от няколко отбора, но тя избира Марица. На 16 години вече е част от Жълто-сините. В Смолян учи две години в икономически техникум, но с пристигането си под тепетата влиза и завършва Спортното училище.

В Марица започва при девойките младша под ръководството на Атанаска Никифорова, но още на следващата година попада в женския представителен тим. Има титли и с младшата, и старшата, като при по-големите с треньор Иван Радичев става шампионка навръх рождения си ден – момент, който се е запечатал в съзнанието на Силвана. Много рано попада и в женския национален отбор – най-напред я вика италианският специалист Марчело Абонданца, след това качествата и оценява и Драган Нешич. През 2015 г. кондиционният треньор на националките я свързва с румънския шампион и участник в Шампионската лига Алба (Блаж), в който е работил. Така още на 20 години Силвана играе волейбол на най-високо европейско ниво. Там остава само един полусезон,  тръгва си след неразбирателство с ръководството. Не искам да се връщам към този период, категорична е Силвана.

След завръщането в първия си клуб 188-сантиметровият диагонал е преквалифициран в посрещач и се чувства още по-добре. В същото време продължава да бъде част от националните гарнитури. Предстои и Световно първенство до 23 години, за което успяхме да се класираме след отказването на Италия.

– Силвана, трудно ли ти беше, когато пристигна в Пловдив едва на 16 години?

– Беше ми много трудно в началото, защото не бях свикнала да живея отделно от семейството си. За пръв път ми се наложи сама да се боря с живота, да живея сама, за всичко да разчитам само и единствено на себе си. Липсваха ми приятелите и семейството. Първите месеци, може би дори цялата година, ми беше много тежко, докато се отпусна и създам нови приятелства в Пловдив.

– Според теб какви са причините проектът Марица да се окаже толкова успешен?

– Той не е от година-две, а от доста повече време. Работи се по всички възможни направления – като се започне от възпитанието, което ни дават в клуба, до развиването на чисто спортно-техническите качества. Смятам, че наистина достигнахме до момента, в който да излезем в Европа и да мерим сили с еталоните в този спорт. Няма какво да се лъжем – нивото в България вече сме го израснали. Колективът се гради в продължение на години, въпреки че всяка година сме с различен състав. Ядрото ни обаче е от 5-6 години. Всяко ново момиче в отбора е добре дошло, стараем се да му помагаме, за да се приспособи по-бързо.

– Пречи ли ви по-слабата конкуренция в родния шампионат?

– Определено пречи. Разликата между това да играеш с Еджзаджъбашъ и отбор от българското първенство е огромна. Едните са на световно ниво, а нашето е доста слабо. Не искам да обиждам нито един отбор у нас, но като цяло нивото ни е под средното.

– Участвала си и си била в топ 3 на конкурса за най-красива волейболистка у нас. Забавно ли ти беше?

– Това бе първият организиран такъв конкурс. Беше нещо различно. Обичам този тип състезания. Модата и красотата са ми увлечения. Затова реших да участвам. Но според мен красотата няма нищо общо със спорта и не може да помогне по никакъв начин.

– Освен по модата, по какво друго се увличаш? Как разпускаш в свободното си време?

– Обичам да излизам с познати, гледам да съм далеч от волейболното пространство, за да се разтоваря. Ходим на кино, на разходки. Все пак е добре човек да намира начини да разнообразява нещото, което прави всеки ден.

– Какви са плановете ти за бъдещето? Мислиш ли за друго поприще или се виждаш изцяло свързана с волейбола?

– Не искам да уча нещо свързано със спорта. Предпочитам да е различно. От малка обичам биологията и химията, дори исках да стана фармацевт и това още ми стои като цел и мечта. Но вероятно ще я постигна, когато спра с волейбола, защото е трудно да се съчетават нещата. В момента съм се отдала само на спорта. Никога не е късно да запишеш и да учиш.

– Гледаш ли отново към чужбина?

– Естествено, че гледам, но не се пренавивам. Сега съм се оставила на течението. В момента давам всичко от себе си, тренирам на максимални обороти, искам да ставам по-добра. Другото ще си дойде на мястото. Не мисля къде ще изляза в чужбина или дали 100 процента това трябва да стане.

– Намираш ли време да се връщаш в Смолян?

– Много рядко, просто не ми остава време. Иначе много обичам родния си град и с удоволствие се връщам там. Чакам с нетърпение поне една свободна седмица, за да го направя.

Георги Анастасов, в. Марица