Бисер Киров: За мен се грижи не кой да е, а Бог!

Естрадният певец от близкото минало Бисер Киров, който бе жертва на рака, е категоричен, че все още е твърде рано да оставя завещание на внуците си. Той бе решен да се бори за живота си и не се предаде, в памет на покойната си дъщеря Венциноса, както и на внуците, които са неговото сърце. Естрадната легенда споделя, че нито една болест не е в състояние да го откаже от живота. Бисер Киров е категоричен, че е корав като камък и ще издържи и на това изпитание, поднесено му от съдбата. А лекарите останали приятно изненадани от добрите резултати от изследванията на певеца. Бисер Киров е решен да бъде своеобразен продължител на делото на Венциноса, която бе талантлив художник и писател. Той работи по събирането на творчеството й, което след това ще бъде подредено в нейния архив. Освен това изпълнителят на „Юноша бледен”, който не сваля каубойската си шапка, е изразил желание да помогне в отглеждането на четиримата си внуци. Певецът има и син, който носи неговото име. Той е щастлив дядо на три внучки – Фрида, Малена и Елиса, и един внук – Максимилиян (Фрида и Максимилиян са деца на Венциноса).
Роденият на 4 септември 1942 г. в София певец започва професионалната си кариера в оркестър „Балкантон” през 1967-а и има зад гърба си близо 5000 концерта у нас и чужбина. Почти две десетилетия е най-попу.рният изпълнител чужденец в някогашната ГДР. Като композитор е създал музиката на над 300 песни по стихове на едни от най-талантливите български поети.
Вечният юноша Бисер Киров, който ще отпразнува 74-ия си рожден ден, се гордее, че от 47 години е женен за съпругата си Митка, но всъщност са заедно почти от 55. За него не рожденият му ден е най-важната дата в живота, а 14 декември, защото на този ден през 1969-а 27-годишният младеж се венчал за любимата си Митка в Копривщица.Двамата се срещнали като студенти в аудиториите на Висшия химико-технологичен институт. Чак във втори курс бъдещият певец осъзнал каква голяма мъка е химията, но без да съжалява истински за загубеното време. За него, роденият в семейството на пастор от Църквата на адвентистите от Седмия ден, музиката е един вид мисия човек да общува с останалите, независимо от страните и езиците.
Сега Бисер Киров се шегува, че любовта е победа над себе си, защото трябва да позволиш някой да те командва.
Но иначе мисли, че “браковете се правят на небето” и е щастлив, че му се е паднала “толкова разбираща съпруга”. Тя му помогнала и при “прохождането” на сцената. Още през 1966 г. Морис Аладжем чул гласовития момък по време на акция “Микрофонът е ваш” в зала “България” и веднага му предложил да се пробва в оркестър “Балкантон”. Митка побързала да го предпази от бъдеща звездомания и строго му заръчала: “Ако мислиш да идеш, за да те спират после по улиците и да казват “Това е Бисер Киров!”, отсега се откажи”.

В интервю той отговори:

Чувствам се великолепно, в страхотна форма съм! (бел. ред. Очевидно бе така, защото когато Бисер чува, че го търсим от “Над 55”, бе направо потресен. Дали пък не си мисли, че нашата аудитория не му приляга, може би по-голямата част от феновете му са 20-годишни!?)

Ужас, следващия път сигурно ще ми се обадят от Орландовци…, казва той

Добре, разбирам, чувствате се млад, кажете ми – как се грижите за себе си, все пак не сте в първа младост?, настоявам аз.

„Нищо не правя, за мен се грижи онзи горе, главният, Бог, Исус Христос. Аз съм вярващ, без вяра хората са загубени. Вярвам в съществуването на Бог и в това, че не можем да живеем самоцелно и че животът има някакъв смисъл. Вярвам в добродетелите на православието. В живота. Фантастично е да си жив! Моята най-голяма радост е щастието на внуците ми и на всички хора около мен.

Човек не може да бъде щастлив, ако останалите са нещастни

Музиката е голямото благословение, което смятам, че имам. Ако има нещо, за което благодаря на Бога, това е, че се занимавам с музика. Всеки творец има свое изразно средство. Писателят си служи с думите, художникът – с цветовете и с боите. Смятам, че певецът – това е мелодията и всичко, което го заобикаля. Щастлив съм, че пея. Това е един дар, който не съм си пожелавал. Не съм мислил, че ще стана певец. Но така се случи. На 6 години започнах да свиря на цигулка, на 11 – на китара. За мен музиката е един вид мисия човек да общува с останалите, независимо от страните и езиците.

Аз съм може би най-експортният български музикален артикул. От 1967 г. пътувам и работя в чужбина. Мисля, че музиката е духовна съобщителна техника за абсолютно всички хора. Пял съм в Африка, в Латинска Америка, в САЩ, от единия до другия край на Русия. Говоря испански, английски, немски, полски, румънски, руски и още няколко езика. Пял съм на над 20, включително на суахили, на кноса, на ести, на суоми, на казахски, на татарски, на турски и други.

Поп музиката е едно старание винаги да достигаш върховете. Алпинизмът е спорт за младите. Хора, които се катерят по планините, след 55-60 години са гениални алпинисти. Всеки концерт е психотерапия.

Всеки концерт е един сексуален акт – пряк, еротичен момент

Това е едно духовно въплъщаване с цялата публика. Участието на певеца е по-велико, ако успее по-дълбоко и по-проникновено да заеме всички чувства и фибри на слушателите. Концертът е една съблазън и опит за прелъстяване на публиката. Певецът трябва да стигне до последния момент и публиката да остане доволна. Тогава тя става права, започва да реве и не иска да те пусне.

Музиката е разказ, въодушевление, хепънинг. А концертът? Концертът е повече от театър. В театъра говориш чужди думи, а на сцената представяш само себе си. Мисля, че певците са по-уязвима група в сравнение с артистите или с писателите – последните винаги живеят в друг живот, в образа на някой друг човек. Музиката е нещо като храм. Един свещеник отвън е различен, но когато влезе в храма, става друг. Сцената е пиета за певеца.

Източник- Над 55